АЛТЕРНАТИВАТА ЗА ОНЛАЙН ЗАЯВЯВАНЕ НА ПРАВА ВЪРХУ ИЗОБРЕТЕНИЯ, МАРКИ И ПРОМИШЛЕНИ ДИЗАЙНИ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Доклад, изнесен на „I Международна научна конференция „Е-управление”, организирана от СФ на ТУ – София, публикуван в сборника на конференцията, 2009 г., София, стр. 211 – 219.

1. Въведение.

Този доклад си поставя за цел да разкрие доколко ефективни и съвременни са уредените национални процедури по заявяване на права върху изобретения, марки и промишлени дизайни пред Патентното ведомство на Република България в един техен отрязък -подаването на заявките. Желанието е на базата на европейски и международни практики да се направят препоръки за усъвършенстване на законодателството с цел подобряване на процедурата и повишаване на нейната ефективност.

2. Онлайн заявяването на права – ефективен и бърз способ за заявяване на права върху изобретения, марки и промишлени дизайни.

Заявяването на права върху обекти на индустриална собственост, в частност върху изобретенията, марките и промишлените дизайни по национален ред, се извършва чрез подаването на заявка в Патентното ведомство на Република България от заинтересованото лице или от негов представител. Това слага началото на административна процедура, която обезпечава изследване на материалноправните предпоставки за наличие на права върху обектите на индустриална собственост в полза на заявителя и завършва с индивидуален административен акт. Активността на заявителите да се възползват от правната закрила, която предоставя акта в производствата по индустриална собственост е обусловена до голяма степен и от действието на ясни, бързи и опростени процедурни правила[1]. Още повече са необходими бързина и ефективност при заявяването, тъй като в производствата по издаването на патенти, марки и промишлени дизайни, юридическият факт на подаването на заявката е от особено значение за пораждане на правната закрила и нейното действие[2]. В този смисъл онлайн заявяването на права върху изобретения, марки и промишлени дизайни е уникален съвременен способ за улесняване на процедурата, който я скъсява и прави изключително икономична.

2.1. Анализ на способите на заявяване на права върху изобретения, марки и промишлени дизайни според действащата нормативна уредба и практика на Българското патентно ведомство.

Заявка за патент, заявка за регистрация на марка и заявка за регистрация на промишлен дизайн се подават в Патентното ведомство на Република България (вж. чл. 34, ал.1 ЗП, чл.32, ал.1 ЗМГО и чл.31, ал. 1 ЗПД) [3]. Редът за оформянето и подаване на заявките се урежда с подзаконови нормативни актове – наредби на Министерски съвет[4]. В зависимост от правните последици, предвидените в тях способи за заявяване на права биват:

– самостоятелни способи за заявяване – подаване на оригиналните заявки на ръка във ведомството или подаване, чрез изпращане на оригиналите по пощата. Отнасят се за заявки за патент, за регистрация на марка и за регистрация на промишлен дизайн. При тях, след подаването на заявките не се изискват допълнителни действия от страна на заявителя, за да потвърди техния сезиращ процесуален ефект и няма никакви ограничения при използването им по отношение на обектите.

– несамостоятелни способи за заявяване – подаване на заявки чрез комуникационно средство, предаващо факсимиле или електронно копие т.нар. електронен образ. При тях съществува едно допълнително изискване към заявителя, а именно да представи в определен срок и оригиналите на заявките– т.е употребата на самостоятелните способи във всички случаи е задължителна.Отнасят се за всички заявки, с изключение на заявката за патент, за която не е предвидено да постъпва с електронно копие. Ограничение спрямо обектите, се наблюдава при използването на един от несамостоятелните способи –подаването на заявките по факс, при заявяването на права върху цветни марки и промишлени дизайни. Това е продиктувано от обстоятелство, че факсовите копия на заявките са черно бели и не биха могли да разкрият особеностите на тези обекти, чиято закрила включва цвета или цветовото съчетание. Не съществуват подобни пречки при заявяването на права чрез подаването на електронни копия на заявки, но за това досега не са създадени необходими условия за въвеждане в практиката.

Анализът на действащата нормативна уредба налага заключението, че способите за заявяване на права се различават по правните си последиците и не са общоприложими. Те не включват онлайн заявяването – попълването и подаването на заявка чрез интернет страницата на ведомството.

В резултат на което, заинтересованите лица разполагат с изключително ограничени възможности за заявяването на права в производствата пред Патентното ведомство. На практика, те се свеждат до подаването на оригинала на заявките. Предвидените в Наредбите способи чрез комуникационни средства, главно поради несамостоятелния характер на правните си последици не улесняват процедурата. Изцяло нова би била алтернативата за онлайн заявяване на права. За да се отговори на въпроса – възможна ли е тя в производствата по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство, трябва да се изследва дали е въведена и с помощта на какви правни и технически средства в други правни системи и в практиката на някои наднационални ведомства.

2.2. Европейско патентно ведомство (EPO) – онлайн заявки за европейски патенти.

Изборът, да се насочи изследването към практиката на Европейското патентно ведомство (ЕПВ)по реда на Европейската патентна конвенция (ЕПК)[5] е наложен от обстоятелството, че в рамките на Европейския съюз, (макар, че се обсъжда от 2000г), все още не е прието предложението за създаване на Споразумение за Европейски патент на Общността, а повече от двадесет и пет години съществува създадената от конвенцията правна система за издаване на патенти за изобретения. В структурата на Европейската патентна организация, ЕПВ е орган, натоварен с преките функции по издаването на европейските патенти. Начинът на подаване на заявките в ЕПВ е въпрос, който не е пряко уреден в ЕПК, но е детайлизиран в Правила за прилагане й и с решения на Президента на ведомството.

За пръв път, онлайн заявяването на права върху изобретения, получаващи закрила с европейски патент по реда на ЕПК става възможно, след изменение на чл.24 в Правилата за прилагане й, в сила от 01.10.1987г.[6], което предвижда, че заявката може да бъде подавана и „чрез други комуникационни средства, ако това е позволено и прието с Решение на президента на бюрото”. Такова решение, в сила от 08 декември 2000г. [7] въвежда подаването на заявки в електронна форма онлайн или на CD–R носител.

Към настоящия момент Правилата за прилагането на Конвенцията, съобразени с редакцията й от 2000г.[8], уреждат по един принципен и основополагащ начин въпросите на електронните производства. Още в чл. 1. от Правилата е възприето ръководното начало, че в писмените производства пред ЕПВ, изискването за писмена форма ще бъде спазено, ако съдържанието на документите може да бъде възпроизведено по четлив начин на хартия. Предвидено е и (чл.2 от Правилата), че документите могат да постъпят във ведомството, на ръка, по пощата или чрез комуникационни технически средства. Когато ЕПК изисква документите да бъдат подписани със саморъчен подпис, автентичността им може да се потвърди от саморъчен подпис или от други подходящи средства, които са позволени от Президента. За документ, чиято автентичност е потвърдена от такова средство, се счита че отговаря на изискването за подпис в същата степен, както и документ, който носи саморъчен подпис и е подаден във ведомството. В изпълнение на делегация по чл.1. и чл.2 от Правилата за прилагане на ЕПК, са издадени Решение № А.4 относно електронното подаване на патентните заявки и други документи и Решение №А.5 относно електронните подписи, носителите на данни и използвания софтуер при подаването на електронни заявки за патент за изобретение[9]. Според Решение №А.4 европейските патентни заявки могат да се подават в електронна форма в два варианта – online, чрез безплатен софтуер на адрес www.epo.org или на електронен носител, придружен от писмен документ, съдържащ данни за подателя и опис на записа в него. Решение №А.5 изисква автентичността на документите подавани чрез електронни средства да бъде потвърдена чрез усъвършенстван електронен подпис. За доказателство, че документите са постъпили във ведомството, се получава или електронно потвърждение (при заявяване онлайн) или удостоверение (заявление на електронен носител), със стойността на деловоден номер.

2.3. Ведомство за марка и дизайн на Общността (OHIM) – онлайн заявки за европейски марки и онлайн заявки за европейски промишлени дизайни

За единната закрила на марката и промишления дизайн на територията на Европейския съюз са приети Регламент (ЕО)№207/2009 на Съвета от относно марката на Общността (кодифицирана версия) [10] и Регламент(ЕО)№ 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността[11]. Според чл.25 от Регламента за марка на Общността съответно чл.35 от Регламента за дизайн на Общността, заявките за регистрация на марка и заявките за регистрация на промишлен дизайн се подават във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (ВХВП) или чрез Централно ведомство на държавите членки или за страните от Бенелюкс във ведомството на Бенелюкс. По какъв начин могат да постъпват заявките във ВХВП е въпрос уреден в Правилата за прилагане на европейските регламенти[12].

2.3.1. Онлайн заявки за европейски марки

Към днешна дата, Правила за прилагане на новата консолидирана версия на Регламента за марката на Общността не са обнародвани в Официалния вестник на Европейския съюз и доколкото такива не са приети, поради съответствие (от таблицата за съответствие) на чл.16-36 от отменения и чл.16-36 от консолидирания регламент, които включват разпоредбите за подаването на заявките, ще се разгледат съществуващите до момента основни положения. Съобразно чл.79 от Правилата за прилагане на отменения регламент за марка, заявителят може да избира как да заяви за регистрация марка на Общността: да представи оригинална заявка и приложенията към нея лично или по пощата, да я изпрати по факс (в тази хипотеза, ако подписът е възпроизведен четливо върху полученото копие повторно изпращане на оригиналите не е необходимо), или да я представи на електронно копие, или да я подаде онлайн. Елегантно и със съвременно звучене разпоредбата на чл.82, ал.3 от Правилата, която гласи „означението на името на подателя се счита равнозначно на подпис, когато комуникацията е изпратена до ведомството чрез електронни средства” преодолява изискването за подпис при заявките и използва правното положение, известно като фикция за да либерализира производствата. С изричен текст от Правилата, на Президента на ВХВП е отстъпено правомощието да определя при какви технически условия комуникацията до ВХВП се осъществява по електронен път, въз основа на което са издадени съответните решения[13]. За всяка постъпила в електронна система на ВХВП заявка се издава удостоверение. Като обобщение, може да се направи извода, че онлайн заявяването на права върху европейски марки е уредено като напълно самостоятелен способ. Единствено в случаи на нечетливост или непълнота на данните, заявителят може да бъде поканен отново да изпрати заявката или да представи нейния оригинал Заявка за марка на общността се подава онлайн считано от 12 ноември 2002г. Към днешен ден, подаването чрез интернет се осъществява чрез попълване и изпращане на формата, достъпна на уебсайта на Ведомството на следния адрес:

http://oami.europa.eu/ows/rw/pages/QPLUS/forms/electronic/fileApplicationCTM.en.do

2.3.2. Онлайн заявки за европейски дизайни

Възможността да се подаде заявление за регистриране на промишлен дизайн на Общността и чрез електронни средства е предвидена в чл.65 от действащия Регламент (EО) № 2245/2002 за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно дизайните на Общността. Тази възможност съществува паралелно на представянето на саморъчно подписания оригинал на заявката във ВХВП лично или по пощата, и извън случаите на заявяване на права върху цветен промишлен дизайн, на изпращането на подписания оригинал по факс (заявката ще се счита за надлежно подписана, ако изображението на подписа личи на разпечатката, получена по факса)[14]. Чл.67 т.4 от Регламент №2245/2002 преодолява изискването за подпис към заявките, изпратени чрез електронно средство като възприема разрешението посочено при онлайн заявяване на европейски марки- означението на името на изпращача се счита равносилно на подпис.Отново, въз основа на делегация, Президентът на ВХВП с решения определя техниката на използване, подробности по съобщителната връзка, методи за индивидуалиция на изпращача, задължителния .jpeg формат за представянето на изображението на дизайна, който не трябва да надвишава 2 МБ и т.н.[14]. За постъпването на заявката, заинтересованото лице се уведомява по електронен път. От казаното дотук, може да се заключи, че в производствата пред ВХВП, онлайн заявяването на права върху промишлени дизайни е регламентирано като самостоятелен способ за пораждане на правни последици. Той се прилага считано от 30 юни 2003г като понастоящем електронната форма е достъпна на уебсайта на ВХВП –

http://oami.europa.eu/ows/rw/pages/QPLUS/forms/electronic/fileApplicationRCD.en.do

2.4. Въвеждане на онлайн заявяване на права върху изобретения, марки и дизайни в българското законодателство.

2.4.1 Онлайн заявяване с универсален електронен подпис.

Автентичността на обикновените писмени документи, каквито са заявките, подадени на ръка или по пощата се изгражда въз основа на саморъчния подпис. При тях подписът свързва изявлението с автора и служи за доказателство, че изявлението изхожда от лицето, което се подписало под текста[15].При заявяване онлайн, саморъчен подпис и писмена форма обективно липсват и са необходими други форми за гарантиране на автентичността на заявките. Поради свои технически особености, универсалният електронен подпис може да обезпечи във висока степен сигурността на данните на електронните заявки, да индивидуализира автора на изявлението[16]. Той намира широко приложение в онлайн процедурите пред националните ведомства по индустриална собственост в други държави (в Германия е разработена система DPMA direct, която функционира след като първо cе инсталира на компютъра на ползвателя, във Франция, Френският институт за индустриална собственост снабдява по силата на абонаментен договор заинтересованите лица с индивидуални чип карти и др) [17]. Действащият у нас, Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)[18], създава условия за онлайн производствата като приравнява универсалният електронен подпис на саморъчния подпис (чл. 13, ал.3) и като оповестява писмената форма за спазена, ако е съставен електронен документ. Законът въвежда и задължение за държавните органи, извън подчинените на Министерски съвет по Постановление №153 [19] да издават нарочен акт, за приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис (Чл.41, ал.3 ЗЕДЕП), като редът и формата за извършване и съхраняване на електронните документи се уреждат с вътрешни правила

Следователно, за да постъпват в Патентното ведомство документи в електронна форма, в това число и заявки, подписани с универсален електронен подпис, по реда на ЗЕДЕП, това правно положение, трябва да бъде установено в подзаконов нормативен акт на председателя на ведомството.

2.4.2 Онлайн заявяване, в което изписването на името на заявителя, ще се счита за саморъчен подпис.

С оглед разширяване възможностите на лицата за подаване на заявки за регистрация по електронен път, може да се предприемат действия и по въвеждане на онлайн заявяване за марки и промишлени дизайни в електронна форма без изискване за електронен подпис, каквато е практиката на ВХВП.

Макар такива решения да са рядкост при подаването на национални заявки, подобна възможност значително би стимулирала интереса на лицата към регистрацията на марки и промишлени дизайни. В административно правната теория се поддържа, че е допустимо отстъпване от строгостта на изискването за саморъчен подпис в писмените искания за издаване на индивидуални административни актове, при условие, че съществуват данни и липсва съмнение за индивидуализацията на страната, което да обезпечава правото й на участие в производствата [20].

3. Заключение.

Процедурата при издаването на индивидуални административни актове има една основна функция – да обслужва реализацията на материалните права. С въвеждането на електронното заявяване на права върху изобретения, марки и промишлени дизайни пред Патентното ведомство, като самостоятелна алтернатива на съществуващите до момента способи за подаване на национални заявки, законодателството ни би отговорило на съвременните тенденции за установяване на по-ефективни и гъвкави процедури за закрила на материални права върху тези обекти.

Литература

  1. СТЕФАНОВ,С., Българския полезен модел и Европейската хармонизация или полезен ли е българския полезен модел?, ИНСО бр.7, 1999г, стр. 13.
  2. Павлова, М., Патентно право на Република България: Софи -Р, 2000. 127 стр.
  3. Закон за патентите и регистрацията на полезните модели, Обн. ДВ. бр.27/ 1993 г, посл.изм. и доп.ДВ бр. 36/2008 г., Закон за марките и географските означения Обн., ДВ, бр. 81/ 1999 г. посл. изм. бр.32/.2009г, Закон за промишления дизайн Обн., ДВ, бр. 81/1999 г. посл.изм. бр.32/2009г.
  4. Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти Обн., ДВ, бр. 33/2008 г., Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, Обн., ДВ, бр. 9/.2000 г., посл. изм. и доп. бр.32/2008 г., Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн, Обн., ДВ, бр.9/2000 г., посл. изм.и доп.,бр.32/2008г.
  5. ЕПК е международен акт, приет през 1973г., с последна ревизия от 2000г. , в сила от 13 дек. 2007г.: http://www.epo.org/patents/law/legal-texts/epc.html
    (страницата е посетена 2009 г.)
  6. Decision of the Administrative Council of 05.06.1987 which entered into force on 01.10.1987 (OJ EPO 1987,p. 274);
  7. Decision of the President of the European Patent Office dated 7 December 2000 on the electronic filing of European patent applications and subsequent documents (OJ EPO 2001, 23);
  8. http://www.epo.org/patents/law/legaltexts/html/epc/2000/e/ma2.html
    (страницата е посетена 2009 г.)
  9. Decision of the President of the European Patent Office dated 12 July 2007 concerning the patent applications and other documents –А4 (OJ EPO 2007, 12р), Decision of the President of the European Patent Office dated 12 July 2007 concerning the electronic filing of patent applications and other documents – А5 (OJ EPO 2007, 17р);
  10. Регламент (ЕО) №207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009г. относно марката на Общността, обн. в ОВ на ЕС No L78 от 24.3.2009, стр. 1.
  11. Регламент (ЕО) №6/2002 на Съвета от 12 декември 2001г. относно промишления дизайн на Общността, обн. в ОВ на ЕС No L3 of 5.1.2002, стр. 1, доп. от Регламента на Съвета №1891/2006 от 18 дек. 2006г доп. Регламент (ЕО) No 6/2002 и (EО) No 40/94, обн. ОВ No L 386 от 29.12.2006, стр.14
  12. Сommission Regulation(EC)No2868/95 of 13 Dec.1995 impl. Council Regulation (EC) No 40/94 on the Community trade mark, OJ L303, 15/12/1995 p.1, last am. by: Commission Regulation No1041/2005 of 29.6.2005, OJ L172 , 05/07/2005 p.4; Commission Regulation(EC) No 2245/2002 of 21 October 2002 implementing Council Regulation(EC) No6/2002 on Community designs OJ L341, 17.12.2002, p. 28, Commission Regulation (EC) No876/2007 of 24 July 2007 amending Regulation (EC) No 2245/2002 implementing Council Regulation (EC)No6/2002 on Community designs, OJ L 193, 25.7.2007, p. 13.
  13. http://oami.europa.eu/ows/rw/pages/RCD/legalReferences/decisionsPresident.en.do (страницата е посетена 2009 г.) – Decision No EX-07-4 of The PO of 16, July 2007 concerning electronic communication with and by the Office (Basic Decision on Electronic Communication), Decision No EX -05-3 of The PO of 10, October 2005 concerning electronic filling of sound marks.
  14. ДРАГАНОВ, Ж., Правна закрила на промишления дизайн в ЕС,: Университетско издателство „Стопанство”, 2008, стр. 95.
  15. СТАЛЕВ, Ж., Българско гражданско процесуално право, 2000, стр.282- 283; Венедиков, П., Писмени доказателства и свидетелски показания в Гражданския процес, 2000. стр. 4
  16. АПИС6, http://www.apis.bg (страницата е посетена 2009 г.) Електронен подпис – същност и видове, стр.2.
  17. http://www.inpi.fr/, (страницата е посетена 2009 г.) http://www.deutschespatentamt.de(страницата е посетена 2009 г.)
  18. Закон за електронния документ и електронния подпис, Обн., ДВ, бр. 34/2001г, посл. изм. и доп. бр. 53/2007 г.
  19. Постановление № 153 на МС, Обн., ДВ, бр. 61 /.2004 г., посл. изм. бр.89/2005г.
  20. ПЕНЧЕВ,К, Тодоров,и., АНГЕЛОВ,Г., ЙОРДАНОВ,Б. Коментар на Административнопроцесуален кодекс, Сиела, 2006. 111 стр.