НЯКОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗПРПМ В ЗМГО И В ЗПД

НЯКОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗПРПМ В ЗМГО И В ЗПД

1. Увод

Административнопроцесуалните норми, които уреждат реда за издаване на индивидуални административни актове за патенти за изобретения, регистрация на марки и промишлени дизайни се съдържат основно в трите закона – ЗПРПМ, ЗМГО и в ЗПД1, както и в издадените въз основа на тях наредби. От една страна, тези административнопроцесуални правила са специална регламентация в сравнение с установените в АПК общи административнопроцесуални правила за издаване на индивидуални административни актове. Като такива, за неуредените въпроси в специалните закони, следва да има препращане към общия режим за издаване на индивидуални административни актове на кодекса, каквото в момента липсва, за да се въведе докрай механизма на взаимодействие между общо и специално законодателство, развит още със зараждането на идеята за АПК и поддържан в административноправната теория от редица утвърдени административисти2. От друга страна, като специално административно законодателство в областта на закрилата на индустриалната собственост, тези режими могат да бъдат съпоставени и въз основа на направения сравнителноправен анализ да бъдат изведени някои общи административнопроцесуални положения за да бъде усъвършенствана правната уредба. На една част от тази група въпроси ще спра вниманието ви в този доклад, както и ще предоставя за осмисляне и от други юристи предложение за промяна на ЗМГО, в духа на мотото на конференцията „Правото – изкуство на доброто и справедливото”, за изменение в материалноправната уредба на закрилата на марките.

2. Предложение за уеднаквяване на терминологията в ЗПРПМ, ЗМГО и в ЗПД относно правнотехническия термин заявка.

2.1 „Искането” според раздел първи (индивидуални административни актове) на глава пета (издаване на административни актове)от АПК има няколко значения. „Искане” е правнотехническото средство, с което се поставя началото на административното производство по АПК като то може да бъде устно или писмено и да съдържа определени реквизити1. „Искането” също е и процесуалното публично право на искане на едно лице, на което отговаря задължението на административният орган да разгледа и да се произнесе по него. Това „право на искане” подлежи на проверка с оглед допустимостта на административното производство (виж чл.27, ал.1 от АПК) – производството ще бъде допустимо, ако се установи, че правото на искане съществува и е редовно упражнено от определеното лице. В допълнение, „искане” може да бъде наречен петитума2 („естеството на искането” според чл. 29, ал.2 от АПК), това е искането в най-тесен смисъл, като част, реквизит (елемент) от искането – неразделна част от правнотехническото средство за откриване на производството по АПК. В правната уредба на специалните производства по ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД, петитумът също е интегрална част от искането като правнотехническо средство за откриване на производствата за издаване на патент за изобретение, регистрация на марка и промишлен дизайн, само че е необходимо да се направят няколко уточнения.

1. виж чл. чл. 25, ал.1 от АПК във вр. с чл.29, ал.1 от АПК

2. АПК използва терминологията „естеството на искането” вместо петитум (виж чл. 29, ал.2 от АПК).

В ЗПРПМ, ЗМГО и в ЗПД се използва малко по–различна терминология. В ЗПРПМ5 вместо „искане” като правнотехническо средство за откриване на административното производство се използва термина заявка. Според чл.34, ал.1 от ЗПРПМ, в Патентното ведомство се подава „заявка”, а според чл.46 от ЗПРПМ, „заявката” подлежи на проверка за формална редовност. Заявката като правнотехническо средство обхваща комплект от документи6, това са писмено заявление , описание на изобретението, една или повече претенции, чертежи и други ( виж чл. 34, ал.2 от ЗПРПМ, чл.35, ал.1 от ЗПРПМ). Така, според чл. 34, ал.2, т.1 от ЗПРПМ, заявлението е част от съдържанието на заявката. В същото време обаче, според чл. 36 от ЗПРПМ, заявлението е и документ с описани съгласно текста реквизити (име и адрес на заявителя и на представителя по индустриална собственост, ако има такъв; име и адрес на изобретателя, декларация за действителния изобретател и др., включително и декларация за лиценционна готовност). По този начин, според ЗПРПМ, заявлението веднъж има значението на петитум, като част от съдържанието на заявката – искане в най-тесен смисъл на думата, а от друга страна като самостоятелен документ, с приложения и реквизити какъвто характер всъщност то няма, защото такова значение е придадено на заявката. Това използване на терминологията води до объркване. Няма причина в чл. 36 от ЗПРПМ заявлението да бъде описвано като документ с реквизити извън съдържанието на заявката, защото неговите реквизити, са всъщност реквизити на заявката. То няма самостоятелно значение, отделно от заявката (като документ реквизитите, които съдържа чл.36, са доста непълни за да бъде прието обратното, че заявлението е заявка – правнотехническо средство за образуване на административното производство). Ако се допълни чл. 35, ал.1 от ЗПРПМ (съдържание на заявката) с описаните в чл. 36 от ЗПРПМ елементи, ще се постигне по–голяма яснота и съответствие с останалите разпоредби на ЗПРПМ (където самостоятелен характер има заявката, а не заявлението). Ако се възприеме това предложение, препоръчително e и Образецът под наименование „заявление за издаване на патент за изобретение“, утвърден от Председателя на ПВ, да бъде променен на „заявка за издаване на патент за изобретение“. Всъщност в сравнителноправен аспект в ЗМГО и в ЗПД се използва също понятието „заявка” като правнотехническо средство за откриване на производство за регистрация на марки по ЗМГО и за регистрация на промишлени дизайни по ЗПД. Под наименование «заявка за регистрация на марка» и «заявка за регистрация на промишлен дизайн» са утвърдени от Председателя на ПВ и съответните образци. Следователно, ако се направят необходимите промени в ЗПРПМ, това ще допринесе и за уеднаквяване на терминологията в специалното административнно процесуално законодателство за издаване на индивидуални административни актове в областта на индустриалната собственост. Като пример, в тази насока за уеднаквяване на терминологията, може да се посочи, френското законодателство. Френският кодекс за интелектуална собственост, обединява под термина „demande7” всички искания за откриване на производства по издаване на индивидуални административни актове за закрила на права върху обекти на индустриална собственост.

2.2. Все в този ред на мисли, с оглед на една бъдеща унификация на правната терминологията в административнопроцесуалното законодателство на индустриалната собственост, може да се отбележи в сравнителноправен аспект, че в ЗМГО и в ЗПД не е използван термина „заявление” вместо петитум, а „искане”. Така според чл.32, ал.3, т. 1 от ЗМГО, заявката за регистрация на марка се състои от «искане за регистрация», а според чл.31, ал.2, т.1 от ЗПД, заявката за промишлен дизайн се състои от «искане за регистрация» в смисъл на петитум. Аналогично в чл. 34, ал.2, т.1 от ЗПРПМ, който описва част от съдържанието на заявката, терминът „заявление” би могъл да бъде заменен с „искане” за издаване на патент за изобретение. По този начин ще се постигне и целта на едно изключително правилно предложение, направено в патентноправната литература още през 1995 г. за ясно формулиране в ЗПРПМ на петитум, като част от съдържанието на заявлението за издаване на патент по националната процедура8. В допълнение и в подкрепа на предложението може да се посочи, че в чл.41, ал.2, б. «а» от Правилника за прилагане на Европейската патентна конвенция петитумът за издаване на патент е посочен изрично като част от съдържанието на заявката, а в чл. 34, ал.3 от Германския патентен закон също се сочи, че заявката трябва да съдържа задължително петитум – искане за издаване на патент, в които изобретението трябва да е ясно и точно обозначено.

3. Предложения за изменение и допълнение в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД в етапа „формална експертиза”.

3.1 Според ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД производството за издаване на патент за изобретение, както и производствата за регистрация на марки и промишлени дизайни се характеризират с т.нар. „Проверка на формалните изисквания” на заявките (в ЗПРПМ) или етап „Формална експертиза” (в ЗМГО и в ЗПД), които са доста сходни от гледна точка на това, че в тях административният орган основно проверява формалната редовност на заявките. За разлика от АПК тези проверки в специалната правна уредба се извършват последователно, на определени подетапи. В ЗМГО и в ЗПД е обособен например специален подетап на проверка за платени определени държавни такси. Според чл.36, ал.2 от ЗМГО и чл.36, ал.2 от ЗПД, за всяка заявка за регистрация на марка или промишлен дизайн с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси. Ако се установи, че таксите9 не са заплатени и ако същите не са заплатени в допълнителен законоустановен срок, заявката се смята за оттеглена. Ако административният орган констатира, че таксите са заплатени първоначално с подаването на заявката или по –късно в редовния законен или допълнителен срок, производството по тази заявка продължава в следващ поетап – проверка на формалните изисквания на заявките. В сравнителноправен аспект в ЗПРПМ10 проверката на таксите се извършва заедно с проверката на т.нар. „формални изисквания“ към заявката за издаване на патент за изобретение (отново след като е установена дата на подаване11). Ако в тримесечен срок не са заплатени дължимите такси и не се отстранят констатираните нередовности на формалните изисквания, заявката за издаване на патент за изобретение в първия случай ще се счита за оттеглена, а във втория случай по нея следва да се вземе решение за прекратяване на производството. В ЗПРПМ, няма „отделяне” на проверката за заплатени такси в самостоятелен подетап, по начин аналогичен на ЗМГО и ЗПД, който считам за изключително прагматичен и с голямо практическо значение. От една страна, ако към проверката на формалните изисквания към заявките се пристъпва, само при условие, че таксите са платени, се гарантира, че администрацията няма да влага неоправдан и напразен ресурс (както това ще се случи, ако се извърши цялостна проверка на формалните изисквания на заявката, но таксата впоследствие не бъда заплатена). От друга страна, ако се «отдели» в ЗПРПМ проверката за платени такси преди проверката на формалните изисквания, заявителят в по-ранен етап ще е необходимо да реши има ли интерес от продължаване на производствените действия или не на този етап от производството и съответно, ако има такъв интерес, реално да го заяви като финансово се ангажира. По тези съображения, предложението ми de lege ferenda е да се измени чл.46 от ЗПРПМ като първата предвидена проверка след установяване на дата на подаване12 на заявката за патент за изобретение да е проверка за платени такси (аналогично на правилото в ЗМГО и ЗПД), в хода на която, ако се констатира, че таксите са платени, заявката да преминава в следващите проверки на формални изисквания (в чл. 46, ал.1 от ЗПРПМ), ако ли не – заявката да се счита оттеглена13.

3.2. Ако в сравнителноправен аспект се проследи каква правна последица е предвидена в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД за констатирани нередовности в заявките за издаване на патент за изобретение, в заявката за регистрация на марка или на промишлен дизайн се установи, че тя е прекратяване на производствата (виж чл. 46, ал.1 от ЗПРПМ, чл. 46а от ЗПРПМ, чл.36, ал.5 от ЗМГО и чл. 36, ал.4 от ЗПД). Същевременно обаче в наредбите14 за оформяне и подаването на заявките са предвидени редица отклонения от тази правна последица. В чл. 34, ал.7 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти (НОПЕЗП) се предвижда, че когато се установи, че в «заявлението е посочено като представител лице, вписано в Регистъра на представителите по индустриална собственост с правоспособност по изобретения, но което няма надлежно оформено пълномощно съгласно чл.2, ал.215 или лице, което не е вписано в Регистъра на представителите с правоспособност по изобретенията, или патентен специалист, но без надлежно пълномощно съгласно чл.2, ал.2, заявителят или посоченото лице се уведомява да отстрани констатираните недостатъци в тримесечен срок от датата на получаване на съобщението. Ако недостатъците не бъдат отстранени, се взема решение съгласно чл.46, ал.1 от ЗПРПМ за прекратяване на производството в случаите на задължително представителство по чл.3 ЗПРПМ16, а когато заявителят има постоянен адрес или седалище в България, производството продължава, като кореспонденцията се води със заявителя». В чл. 18, ал.10 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (НОПЕЗРМГО) и в чл. 10, ал.5, изр.2 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн (НОПЕЗРПД) се предвиждат аналогични правни положения17, според които вместо производството да се прекратява, е определено, че в случаите на доброволно представителство производството продължава като кореспонденцията се води директно със заявителите. Макар и изключително щадящи и гарантиращи интересите на заявителите, които имат постоянен адрес или седалище в Република България, тези разрешения противоречат на правната уредба в законите и по силата на чл.5, ал.1 от АПК18 при противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по–висока степен следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт и производствата в тези случаи да се прекратят. За да се избегне този нежелан правен резултат и с цел осигуряване на по–ефективна и гъвкава процедура, предложението тук de lege ferenda в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗДП е да се предвиди препращане към подзаконовите нормативни актове. В чл. 46, ал.1 посл. изр от ЗПРПМ, чл.36, ал.5 от ЗМГО и чл. 36, ал.4 от ЗПД може да се добави текст аналогичен на текста на чл. 90, ал.5 от ЕПК19 като се допълни, че производството по заявките се прекратява, освен ако в наредбите на Министерски съвет по чл. 34, ал.1 от ЗПРПМ, чл.32, ал.5 от ЗМГО и чл. § 12 от ПЗРЗПД не е предвидена друга правна последица, като по този начин се преодолява съществуващото в действащата нормативна уредба противоречие между закон и наредба и за трите производства20.

В тази връзка, за да се гарантират по–добре интересите на заявителите и в случаите на задължително представителство, би могло за яснота да се добави изрично в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД разпоредба, според която в случаите на задължително представителство заявките е допустимо да се подават лично, както това е направено в Eвропейската патентна конвенция (ЕПК) и в Регламентите за марка и дизайн на Общността21. И при действащата нормативна уредба това положение би могло да се изведе по тълкувателен път, тъй като както се спомена по-горе при недостатъци в учредяването на представителната власт производството се прекратява, т.е. било е образувано, респективно, допустимо е заявката да се подава лично и в случаите на задължително представителство без представител. За яснота обаче такъв текст ми се струва, че е необходим.

3.3. Една от особеностите на производства за издаване на патент за изобретение в ЗПРПМ, за регистрация на марки в ЗМГО и за регистрация на промишлени дизайни според ЗПД в сравнителен административноправен аспект е, че е допустимо те да бъдат образувани по заявки, подадени на чужд език. Но правната уредба в тази насока също би могла да бъде подобрена. Така напр. в чл. 33, ал.1 от ЗМГО е казано, че за дата на подаване на заявката се счита, датата на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните съгласно чл. 32, ал.3 и 4 от ЗМГО22. Според чл. 33, ал.2 от ЗМГО, когато документите са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата, те бъдат представени на български език. В чл.32, ал.3 от ЗПД текстът е аналогичен – необходимо е документите и данните да се представят на български език, а когато се представят на друг език, датата на подаване се запазва, ако в двумесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език. В чл.35, ал.3 от ЗПРПМ обаче е необходимо допълнение. Според редакцията на чл. 35, ал.3 от ЗПРПМ, документите на заявката също трябва да се представят на български език. По изключение, когато конкретно изброени в текста документи23 са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в тримесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език. Сред изброените в чл. 35, ал.3 от ЗПРПМ документи, не е посочено изрично заявлението (като правнотехническо средство за образуване на производството). Следователно, по аргумент на противното погрешно би могло да се заключи, че след като в ЗПРПМ не е предвидено изключение заявката да се представи първоначално на друг език, а после да се преведе на български език, като се запазва първоначалната дата на подаването й, заявките трябва бъдат подавани само на български език. Според мен е необходимо, текстът да се прецизира (както това е направено в ЗМГО и ЗПД), по начин, от който да стане ясно принципното положение, че заявката патент за изобретение ще получи дата на подаване дори, ако е подадена на чужд език, при условие че тази заявка се преведе на български език надлежно в тримесечен срок от датата й на подаване.

4. Предложения за изменение в ЗМГО.

Последното ми предложение за допълнение на ЗМГО е свързано с въвеждане на един допълнително материалноправен критерий за регистрация на марки, които се състоят или включват наименование или изображение на исторически или културни паметници на Република България, определени от Министерството на културата. Понастоящем, според чл.11, ал.1, т.11 от ЗМГО във вр. с чл. 11, ал.3 от ЗМГО, не се регистрира марка, която се състои или включва наименование или изображение на исторически или културни паметници на Република България24, определени от Министерството на културата, освен ако не се даде съгласие на компетентния орган. Според смисъла на чл. 11, ал.3 от ЗМГО съгласието се дава за всеки отделен казус и при условията на оперативна самостоятелност. Тази оперативна самостоятелност може да бъде определена като „процесуална оперативна самостоятелност на помощен орган”, тъй като съгласието е предвидено да се издаде като процесуален акт от помощен орган25. Подобни, наречени „усложнени” процедури (защото се характеризират с произнасяне на още поне един освен водещия производството орган «помощен орган»), са изследвани много подробно в доктрината и е прието, че съгласието е форма на „допълнително” произнасяне, при която материалното съдържание на акта (обективирано в три форми – изрично съгласие, изрично несъгласие или недадено съгласие (мълчалив отказ да се даде съгласие, но което по чл. 53, ал.3 от АПК е приравнено на съгласие)) е процесуална предпоставка за издаването на индивидуалния административен акт – решението26. Следователно се предполага индивидуален подход при извършването на преценката да се даде или да се откаже съгласието за всеки отделен случай за регистрация на марка. Но ЗМГО не поставя никакви критерии, известни в административноправната теория като „вътрешни граници”27 на оперативната самостоятелност, от които следва да се ръководи административния орган при даването на съгласие и с оглед преценката за „целесъобразността”. Такива критерии биха могли да бъдат установени с оглед запазване на общественото значение на символите, които историческите или културните паметници представляват като се включват в изображението на марката по начин, който да изразява необходимата почит и уважение към тях. Но от друга страна, дори такива критерии да бъдат установени, ако се стигне до регистрация на марка, при дадено съгласие от Министерството на културата в противоречие на тези критерии, на практика е невъзможен ефективен контрол, който да доведе до заличаване на регистрираната марка.

От една страна, ако за регистрацията на заявена марка се изисква съгласие на осн. чл.11, ал.3 от ЗМГО (т.е марката се състои или включва исторически или културен паметник, определен от Министерството на културата) и изрично съгласие не се даде, а административният орган въпреки това регистрира марката, решението за регистрация ще подлежи на контрол. Този контрол ще бъде осъществен в производството за заличаване на марка по реда на чл. 26 от ЗМГО, по инициатива както на административния орган (служебно), така и от всяко лице (за разлика от АПК чл.26, ал.4 от ЗМГО не поставя изискване за правен интерес пред допустимостта на правото на оспорване, ако марката е регистрирана в противоречие на чл.11 от ЗМГО). Това на практика означава, че всяко лице може да оспори решението на регистрираната в противоречие на чл.11, ал.1, т.11 от ЗМГО във вр. с чл.11, ал.3 от ЗМГО марка, ако съгласие не е дадено. Решението ще подлежи на отмяна (т.е. на заличаване според използваната в ЗМГО терминология) като издадено в противоречие на материалния закон (решението ще е постановено в нарушение на абсолютно основание за отказ за регистрация, което се прилага при липса на процесуалното съгласие за регистрация на марката, макар че актът ще страда и от порока нарушение на административнопроизводствените правила).

Но ако компетентният орган даде съгласие в нарушение на някакви вътрешни критерии на оперативната самостоятелност, формално съгласие ще има и макар и опорочено, това опорочаване няма да повлияе върху законосъобразността и последиците от регистрацията. От една страна, самият акт, с който е постановено съгласието като акт на помощен орган, не подлежи на никакъв контрол, а от друга, контролът върху крайният акт – решението за регистрация на марка – ще е неефективен, тъй като формално ще са изпълнени и материалноправните и процесуалноправните условия за регистрацията. Затова считам, че следва да се подходи по друг начин за да се запази значението на добрите символи при включването им в марките. Такова разрешение може да се потърси в две направления.

Едната насока е, да се въведат критерии, които да установяват специална забрана за регистрация на марка (частен случай на установената забрана да се регистрира марка в противоречие на добрите нрави по чл. 11, ал.1, т.6 от ЗМГО) за случаите, когато марката включва наименование или изображение на исторически и културни паметници или други символи на Република България с обществено значение по начин, който не изразява почит и уважение към него или търговското използване на марката, има вероятност да доведе до омаловажаване на неговата ценност. Предложението ми de lege ferenda е взаимствано от ЗПРПМ, в който също се съдържа обща забрана да се издават патенти за изобретения, ако търговското им използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, като в това число се изброяват и специални хипотези на такива нарушения28.

Другият възможен вариант е, да се въведе ново основание за отмяна на марка в чл.25 от ЗМГО, като се даде възможност на всяко лице да поиска отмяна на регистрирана марка, която включва наименование или изображение на исторически и културни паметници или други символи на Република България или символи с обществено значение или от национален интерес по начин, който не изразява почит и уважение към тях или търговското използване на марката има вероятност да създаде в съзнанието на потребителите връзка, която омаловажава тяхната ценност.

Предложенията са дискусионни. С тях се цели да се съхранят правилните образи, ценности и образци като се запазят неопетнени при използването им в рекламата. Разрешението, разбира се, е само едно от многото други, които биха могли да се представят, но личното ми мнение е, че е необходимо да се помисли и направи нещо в тази насока, защото имаме нужда от запазване чисти на светлите образи и образци.

5. Заключение.

В доклада съвсем накратко бяха изложени някои предложения за изменения на законодателството ни в областта на закрилата на патентоспособните изобретения, марките и промишлените дизайни. Повечето от тях се отнасят до някои възможни промени в административнопроцесуалната рамка при издаването на патентите за изобретения, регистрацията на марки и промишлени дизайни с цел нейното подобрение в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД, направени въз основа на сравнителноправен анализ. Такива са възможните предложения за уеднаквяване на правнотехническия термин за образуване на производствата, а именно:

  • използването на термина „заявка” и в трите административнопроцесуални режима;
  • „отделянето” на самостоятелен подетап за проверка на платени такси в производството за издаване на патент за изобретение в ЗПРПМ, едно необходимо допълнение в законите с цел да се избегне противоречието между закони и подзаконови нормативни актове, предвиждащи различни правни последици при констатиране на нередовности в заявките;
  • предложение за изменение в ЗПРПМ с оглед уточнението, че заявките могат да образуват административните производства, дори когато са подадени на друг език;
  • предложение за допълнение в материалноправната уредба на ЗМГО, която да гарантира, че правилно ще се използват и запазят неопетнени при използването им в маркетинговия бизнес и рекламата светлите образи, символи и образци.

Тези предложения ако бъдат възприети, биха могли да допринесат за по–голяма гъвкавост и ефективност на процедурите за издаване на патенти за изобретения, за регистрация на марки и промишлени дизайни в България и за гарантиране на по-голяма правна сигурност в някои от тях. Някои от предложенията, в това число последното предложението за изменение в ЗМГО, могат да бъдат насока за бъдеща дискусия. Всички изразени в доклада становища за изменения на процесуалното законодателство, ако бъдат обсъдени и възприети, биха направили малко по-възможна една бъдеща кодификация на законодателството в областта на индустриалната собственост.

1 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели, Обн. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г. и многократно изм. и доп. последно изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г., Закон за марките и географските означения, Обн. ДВ. бр.81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г. и многократно изм. и доп., последно изм. ДВ изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г., Закон за промишления дизайн, Обн. ДВ. бр. 81 от 14 септември 1999 г. в сила от 15 декември 1999 г. и многократно изм. и доп., последно изм. ДВ. бр.35 от 11 Май 2010г.

2 Така напр. проф. Дерменджиев разкривайки вижданията си за една бъдеща кодификация на административнопроцесуалното право пише „в Административно –процесуалния кодекс трябва да намерят само общите правила за издаване, контрол и изпълнение на актовете на държавно управление, предшестващи от правилата, засягащи целта и принципите на процеса, субектите на процеса и механизма за събиране, обезпечаване и използване на фактите и доказателствените средства в административния процес. Специалните процедурни правила засягащи отделни отрасли или сфери следва да бъдат изрично изключени и препратени в отделни специални нормативни актове. На свой ред, всяка специална регламентация трябва по правило да препраща към общите правила на Кодекса, доколкото тези правила се отнасят за нея.» (Дерменджиев, И, Административен процес, трето издание, София, 1984 г., с. 21.). Също виж. Лазаров, К. Въпроси на административния процес, Издателство на БАН, София, 1978 г., с. 21. За дуализма на общо и специално законодателство в режима на издаване на индивидуални административни актове виж Костов, Д., Административен процес на Република България, Сиби, София, с.102-103, Зиновиева, Д., Лиценционни административни актове, Сиела софт енд паблишинг, София, 2007 г., с. 90 Тодоров, И., Индивидуалният административен акт по АПК, Сиела Софт енд Паблишинг, София, 2007, с.54 и др.

3. виж чл. чл. 25, ал.1 от АПК във вр. с чл.29, ал.1 от АПК

4. АПК използва терминологията „естеството на искането” вместо петитум (виж чл. 29, ал.2 от АПК).

5. виж чл. чл. 34, ал.2, във връзка с чл. 35, ал.1 и ал.2 от ЗПРПМ..

6. Така според патентноправната литература „патентната заявка всъщност представлява комплект от различни документи” – Саракинов, Г. „Патентно право в Република България”, Сиби, 2007 г., с. 71.

7. demande от френски –искане, заявка; исканията за патенти са demande de deliverance, а исканията за регистрация demande d’enregistement (за регистрация на марки и промишлени дизайни).

8. Виж Марков, Е., Договорът за патентно коопериране (PCT), София, 1995 г., с.42. Авторът разглежда като пропуск в закона отсъствието на петитума в заявлението за издаване на патент, така както е визирано в чл.36 от ЗПРПМ. След като коментира, че без петитум, което и да е публичноправно действие няма сезиращ ефект, макар да предизвиква някаква проверка, авторът заключава, че и по националната процедура петитумът е задължителен елемент към заявлението(молбата) към заявката.

9. Съгл. чл. 10, ал.2, т.3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, Приета с ПМС №267 от 30.12.1999 г. , с посл. изм. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2011г. в производството определените такси за регистрация на марки са за заявяване, експертиза и публикация. Според чл.36, ал.2 от ЗПД определените такси са за заявяване, експертиза и отлагане на публикацията за регистрацията, когато е поискано отлагане.

10. чл.46, ал.1 и ал.2 от ЗПРПМ.

11. и след поетапа „Проверка за наличие на класифицирана информация”, за заявки подадени от български граждани с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седалище в Република България.

12. виж 11.

13. В допълнение може да се посочи, че съгласно европейската правна уредба за регистрация на марка на Общността дори в производството за регистрация на марки на Общността е определено да се заплаща една основна такса в самото начало (а не диференцирани такси, с което е отпаднала отделната такса за регистрация. В ЗМГО също би могло да се възприеме този подход и да не се заплаща такса за регистрация, като по този начин се избегнат многото случаи в практиката, когато не се стига до регистрация на марката поради неплащане на такса, включително и поради проблемна комуникация с ведомството- виж. т.1, т.7, т.9 от Регламент (ЕО) № 2869/95 г. на Комисията относно таксите, дължими на Службата за хармонизиране във вътрешния пазар (марки и дизайн) от 13.12.1995 г., ОВ L 303 от 15.12.1995, с. 33, посл. изм. и доп. с Регламент (EО) No 355/2009 от 31. март 2009 г., ОВ L 109 от 30.4.2009, с. 3.

14. Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти, Приета с ПМС № 53 от 19.03.2008 г., Обн. ДВ. бр.33 от 28 март 2008 г., Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, Приета с ПМС №267 от 30.12.1999 г. , с посл. изм. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2011г., Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн, Приета с ПМС № 268 от 30.12.1999 г., Обн. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 2000г., с посл. изм. ДВ. бр.52 от 8 Юли 2011г.

15. Съгл. чл.2,ал.2 от НОПЕЗП пълномощното трябва да съдържа името и адреса на заявителя, името, адреса и номера под който е регистриран представителят в регистъра на представителите по индустриална собственост, заявителският номер и датата на подаване на заявката, когато има такива, действията за които представителя е упълномощен, подписите на заявителите, датата на упълномощаването и печат, ако заявителят е юридическо лице. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват номерът и датата на трудовия му договор.

16. Съгл.чл.3, ал.2 от ЗПРПМ, заявители, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост.

17. Според чл. 18, ал.10 от НОПЕЗРМГО, когато в срока по ал.2 (двумесечен срок за отстраняване на недостатъците) не е представено пълномощно или представеното пълномощно не отговаря на изискванията на чл.5, ал.2 и заявителят е лице, което има постоянен адрес или седалище в Република България, заявителят се уведомява, че производството по заявката продължава, като кореспонденцията се води директно с него. Според чл. 10, ал.5 от НОПЕЗРПД, когато недостатъците по ал.4 (напр. не е представено пълномощно или то не е надлежно оформено, или като представител е посочено лице, което не е вписано в регистрите за правоспособност в областта на дизайна) не бъдат отстранени (в двумесечен срок от съобщаването им на заявителя) в случаите на задължително представителство по чл.5, ал.2 от ЗПД се взема решение за прекратяване на производството. Когато заявителят има постоянно местожителство или седалище в Република България, производството продължава като кореспонденцията се води директно с него.

18 Според чл. 5, ал.1 от АПК –когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по –висока степен, прилага се по-високият по степен нормативен акт.

19. Според в чл. 90, ал.5 от Европейската патентна конвенция (Приета на 5 октомври 1973 г., изменена и допълнена с Акта за ревизиране на член 63 от конвенцията от 17 декември 1991 г. и с Акта за ревизиране на конвенцията от 29 ноември 2000 г.) (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 31 януари 2002 г. – ДВ, бр. 15 от 2002 г. В сила от 13 декември 2007 г. ) при неотстраняване на недостатък в изискванията към заявката, тя се отказва, освен ако конвенцията не предвижда друга правна последица

20 Едно по –далечно виждане в перспектива, сочи, че заявките за регистрация на марки на Общността е допустимо да се подават без пълномощни, което означава, че е възможно в бъдеще да отпадне изобщо изискването за представяне на пълномощно към заявката за регистрация на марки в ЗМГО, като условие за допустимост на производството или значително да се либераризират самите изисквания към формата на пълномощните, която към сегашния момент е изключително строга и води в практиката до затруднения. (напр. изисква се конкретно посочване на входящ номер и дата на заявката, като по този начин се изключва опцията за генерално упълномощаване на представителите).

21. Според чл.133, ал.2 от ЕПК, в случая на задължителното представителство, за лица които нямат постоянен адрес или място на стопанска дейност в държави –членки на конвенцията, е предвидено изключение спрямо първото процесуално действие – подаването на заявка, което тези лица могат да извършат и без представител. Ако в Регламент №207/2009 на Съвета относно марката на Общността изключение от принципа на доброволно представителство е въведено за лица, които нямат постоянен адрес или място на стопанска дейност или сериозно търговско и промишлено предприятие и тези лица трябва да упълномощят задължително правоспособни представител в производството пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар, то дори тогава тези лица също не са задължени да използват представител при подаването на заявката. Регламентът предвижда възможност чрез Регламента за приложение да бъдат въведени и други изключения. Във всички случаи, тези лица, имат правото да упълномощят работници или служители, в предприятия с които те се намират в икономически отношения. Съгласно чл.77 Регламент № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността изключение от принципа на доброволния характер на представителство намира приложение за лицата, които нямат постоянен адрес или място на стопанска дейност или сериозно търговско и промишлено предприятие на територията на Общността. Тези лица обаче отново имат правото да подадат без представител заявката за дизайн на общността или в производството да упълномощят лице, работник или служител в предприятие, с което са в икономически отношения.

22 Според чл.32, ал.3 от ЗМГО – Заявката трябва да съдържа: т.1 искането;т.2 името и адреса на заявителя;т.3 изображението на марката, и т.4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията. Според чл.32, ал.4 – когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал.3 се прилагат и правилата за ползване.

23 Според чл. 35, ал.4 от ЗПРПМ това са документите по чл. 35, ал1, т.1, 2, и 3 и по чл.34, ал.2, т.2 от ЗПРПМ т.е една или повече претенции, чертежи ако са необходими, реферат, декларация и приоритетно свидетелство и описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност.

24. напр. Мадарски конник, Перперикон, Рилски манастир и др.

25. Виж за видовете дискреционна компетентност, Зиновиева, Д., Компетентност на административните органи, Сиела софт енд паблишинг, София, 2000 г. с.156. Също така и за произнасянето на помощния орган, Тодоров, И., Индивидуалния административен акт по АПК, Сиела софт енд паблишинг, София, 2007 г с.125

26. Зиновиева, Д., Правни проблеми при съгласуване волеизявленията на административните органи при издаването на индивидуалните административни актове, Правна мисъл, бр. 3 от 1994 г., с. 64.

27. Лазаров, К., Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност, Издателска къща „Фенея” София, 2000 г., с. 47.

28. Според чл.7, ал.1 от ЗПРПМ Патенти не се издават за:

1.изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения реди добрите нрави, в това число отнасящи се до:

а) методи за клониране на хора; б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешкия зародиш и др.