Стефан Стефанов1, Димитрина Стефанова2
- Увод
Правната уредба на административните производства за издаване на индивидуални административни актове, обособява в два относително самостоятелни етапа производствата – етап, в който се преценява тяхната допустимост и етап, в който се поставя за разглеждане и решава материалноправния въпрос или въпроса по същество. В законите за закрила на обекти на индустриалната собственост, тези два етапа са наречени „формална експертиза” и „експертиза по същество”. Обикновено, в законодателството за издаване на индивидуални административни актове, в това число и за закрила на обекти на индустриалната собственост не се предвижда извършването на някакви по специални процесуални действия от страна на заинтересованата страна, като процесуална предпоставка за допустимостта на производството във втория етап. Необичайно, като правна последица в уредбата е и положението, поради бездействие на страната, която пропуска да извърши определени действия между двата етапа, производството да се прекрати. По правило, не във всички случаи, разбира се, но по-често прекратяването на производството поради неизпълнение на определени действия от заинтересованата страна, се случва в етапа на „производството по допустимостта”3.
- „Уникална“ процедура в ЗПРПМ
В националната правна уредба на производствата за издаване на патенти за изобретения4, се среща една изключителна особеност. Според чл. 46б, ал. 1, във вр. с чл. 46б, ал. 2 и ал. 3 от ЗПРПМ, за да премине заявката, т.е. производството, в етапа на материална експертиза (експертиза по същество), заявителят трябва да подаде писмена молба, с която да поиска провеждането на експертизата, да заплати такса за нея и такса за публикация, като тези действия следва да се извършат не по-късно от 13 месеца след подаването на заявката.5 Ако се пропусне, по някаква причина извършването на тези действия в законния срок, заявката ще се счита за оттеглена по силата на установена в закона правна фикция. Уведомление за това, че заявката ще се счита за оттеглена, заявителят ще получи, не веднага, а след изтичане на още два месеца, през които има възможност да трансформира своята заявката от заявка за патент за изобретение, в заявка за регистрация на полезен модел по определен в закона ред.
- Процедурата по ЕПК
В сравнително правен аспект, положението, производството за патент за изобретение да продължи в етапа на материалната експертиза само при условие, че заявителят писмено поиска това, е познато и в други правни уредби и в частност (която ще ни послужи за анализ) в Европейската патентна конвенция (ЕПК)6. Искането за провеждане на материална експертиза, в производството за издаване на европейски патент, според Указанията на Европейското патентно ведомство е интегрална част от правото да се поиска издаването на патента за изобретение7.
В „Съдебната практика на апелативните състави“8 четем, че според Конвенцията9, подаването на заявка за европейски патент не е единствената необходима стъпка, която трябва да предприеме заявителят за да получи патента, а и да подаде писмено искане за експертиза, т.е. ново волеизявление за намерението му да се продължи процедурата. Идеята е да се даде възможност на заявителя да прецени въз основа на резултатите от т. нар. доклад за европейско проучване10, дали има шансове заявеният обект да премине успешно в етапа на експертизата по същество, която в производството за издаване на патенти за изобретения проучва признаците за патентоспособност на изобретенията11, или не, и само ако реши, че има смисъл производството да продължи, да подаде искане за експертизата по същество, а в противен случай да се приеме, че оттегля заявката си12.
В ЕПК, както се каза по-горе, преди да се предостави възможност на заявителя да депозира молба с искане за експертиза по същество, е предвидено да се изготви и публикува доклад за европейско проучване (чл. 92) и да се публикува европейската патентна заявка (чл. 93). Съдържанието на доклада в чл. 61, ал.1 от Правилника за прилагане на ЕПК (ППЕПК) е посочено по следния начин: „докладът за европейско проучване трябва да съдържа тези документи, които са достъпни в Европейското патентно ведомство по време на изготвянето на доклада, които биха могли да бъдат взети предвид при преценката дали заявеното за патент изобретение е ново и има изобретателска стъпка”13. Според чл. 65 от ППЕПК след като е изготвен докладът с всички копия на цитирани документи трябва незабавно да бъде изпратен на заявителя. Следователно, докладът предоставя на заявителя необходима му информация във връзка и преди предстоящия етап на материална експертиза на изобретението, за да му осигури вземането на един информиран избор или според практиката на ЕПВ14, да осигури възможност на заявителя правилно да определи дали да се възползва от по-нататъшното производство, съобразявайки резултатите от доклада за европейско проучване.
- Проблеми в процедурата по националното законодателство
Къде всъщност е проблемът в националната уредба? Този въпрос засяга както уредените административнопроцесуални действия преди подаването на молбата за проучване и експертиза така и по-конкретно самата уредба на чл. 46б от ЗПРПМ.
4.1. Ако се направи преглед на административнопроцесуалните действия на производството за издаване на патент за изобретение в ЗПРПМ15 преди подаването на молбата за проучване и експертиза и се съпостави с уредбата на ЕПК, е видно, че доклад за предварително проучване според националния режим не се изготвя, нито публикува или се предоставя по някакъв начин на заявителя. Но същевременно, в чл. 46б от ЗПРПМ изискването за подаване на молба за експертиза към заявителя като условие за допустимост на производството в по нататъшния етап е регламентирано. Следователно, заявителят по националният закон е поставен в ситуация, в която трябва да вземе решение как да процедира със заявката си, но по същество това е едно решение на „сляпо”, решение в несигурност, доколкото той не разполага с нужната му информация, която би му предоставила доклада. И затова, първото предложение de lege ferenda за подобряване на законодателната процедура при издаване на патенти за изобретения е да се обособи етап, в който се изготвя доклад за предварително проучване и се предоставя на заявителя за запознаване с установеното ниво на техниката, преди да се изисква от него да вземе решение „за” или „против” продължаване на производството и навлизане в материална експертиза или трансформиране на заявката за патент в такава за полезен модел.
4.2. Следващият момент, който в националната процедура, според нас не само, че не е в услуга на заявителя, а и поставя в риск упражняването на неговите процесуални права, е свързан с установения срок. Както казахме по–горе, ЗПРПМ задължава заявителя да подаде молба с искането за експертиза в определен 13 месечен срок или до 2 месеца по-късно да подаде искане за трансформиране на заявката за патент в заявка за полезен модел, като тези срокове текат от подаването на заявката (съответно приоритетната дата). В сравнително правен аспект извършването на публикацията на заявката според ЕПК е обвързана с датата й на подаване16, но според чл. 70, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЕПК искането за експертиза може да бъде подадено от заявителят до шест месеца след датата на публикацията на Европейския доклад за проучване, което може да се извърши едновременно с публикацията, но и след това17. Според чл. 69, ал. 1 от ППЕПК, Европейското патентно ведомство следва да информира заявителя за датата, на която в Европейският патентен бюлетин е публикуван Европейския доклад за проучване, и да му обърне внимание на чл. 94, ал. 2 от ЕПК и чл. 70а, ал. 1 от ППЕПК18. В сравнително правен аспект правят впечатления две неща – срокът в ЕПК е определен съобразно публикацията на доклада, а правата на заявителя са гарантирани с изрично уведомление, в което са посочени достатъчно данни за правилно определяне на срока, процесуалните възможностите на заявителя във връзка с настъпването на този срок и последиците от неизползването на тези възможности.
В българския закон не се наблюдава срокът да е определен в услуга на заявителя. Нещо повече, в уредбата ни липсва грижата на законодателя да предпази заявителя от пропускането да извърши по някаква причина предписаните действия, дори в така определения формален и несъобразен с неговите нужди, но решаващ за по-нататъшната процедура по заявката срок. Административният орган не е задължен нито да уведоми заявителя за настъпването му, нито да го информира за възможностите му в този срок или да го информира за възможните последици от неизвършването на определените за този етап действия. Срокът е определен без да се отчита динамиката на развиващите се преди настъпването му производствени действия, защото не е обвързан с тяхното своевременно приключване. И затова в практиката на Патентното ведомство са познати случаи, в които заявителите в етап на формална експертиза отстраняват все още недостатъци в заявката си по указания на административния орган, като срокът за тяхното отстраняване може да бъде удължен с такса до 2 пъти, и вместо да получат отговор, дали се приемат за отстранени недостатъците, те получават внезапно съобщение, че заявката им се счита за оттеглена поради неподаване в срок19 на молба за проучване и експертиза.
За сравнение ще посочим също, че вследствие на случаи от практиката на ЕПВ от осемдесетте години20, в които заявителите плащат таксата за експертиза, но пропускат да подадат самата молба с искането за експертиза и производствата по тези заявки е трябвало да бъдат преустановени, поради непоискана експертиза в срок, самият формулярът на заявките за издаване на европейски патент (Европейска патентна заявка) е променен. Във формулярът е допълнен специален текст „искане за материална експертиза”, пред който има квадратче, отбелязано с „х” като попълнено21. По този начин, заявителите с подаване на заявка за европейски патент на практика, използвайки образеца, заявяват едновременно и искането си за материална експертиза. Целта на промяната е да се избегне опасността от изгубването на правата на заявителите в производството, ако пропуснат да подадат искането за експертиза, като им се остави единствено грижата да следят за заплащането на таксата за експертизата в срок, ако решат такава експертиза да бъде извършвана. Следователно, в българското законодателството, според нас, за подобряване на процедурата е необходимо, да се направят стъпки, в посока гарантиране на процесуалните права на заявителя. Предложението тук de lege ferenda може да бъде аналогично на разрешението в ЕПК – да се предвиди в националната уредба заявителя да бъде уведомяван22 и срокът да тече от публикацията на Проучването.
4.3. Не на последно място по значение, може да се постави въпросът за това по какъв начин е уредена в ЗПРПМ възможността за защита на процесуалните права на заявител, който е известен, че заявката му се счита за оттеглена в разглежданата хипотеза. Ако приемем, че производството, в този случай, се прекратява, сложността идва оттам, че законът не говори за някакво решение за прекратяване на производството. В чл. 46б, ал. 3 от ЗПРПМ, буквално се казва, че заявката се счита за оттеглена, а на заявителят се изпраща съобщение за това.
От друга страна, в чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗПРПМ измежду решенията за прекратяване на производството по заявките за патент, които подлежат на административен контрол пред Отдела по споровете (всъщност пред Председателя на ПВ), не е посочено да се оспорват решения по чл. 46 б, ал. 3 от ЗПРПМ. Ако приемем, че производството се прекратява по силата на решение, този отказ може да се оспорва, като изричен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт по АПК (реда на Раздел IV, Глава десета от АПК – обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт) или не без известни колебания на общо основание по административен ред пред Отдела по спорове (Председателя на ПВ).
Ако обаче сравним нашата уредба с текста на ЕПК и с практиката на ЕПВ ще установим, че случаите, в които заявката се приема за оттеглена в аналогичния текст на Конвенцията, се приемат за случаи на загуба на право, което настъпва автоматично по силата на закона. За тези случаи в чл. 112 от ППЕПК е предвидено да се изпраща съобщение, но ако заявителят поиска да му бъде издадено решение, такова решение ще му бъде издадено и то на свой ред ще подлежи на обжалване. Всъщност, макар да прави разлика относно тяхната правна природа (тези решения само констатират загубата на правото) в сравнение с другите форми на прекратяване на производството, европейската нормативна уредба и практика ясно и недвусмислено открива пътя за оспорването на тези решения пред по–горните инстанции.
Следователно, без да може да се навлезе тук в изследването на правната природа на тези решения, а и не това е целта на нашата задача, предложението ни за усъвършенстване на законодателството в интерес на правната сигурност е да се предвиди изрично, че решения в случая на чл. 46б, ал. 3 от ЗПРПМ се издават, при поискване от заявителя и че тези решения подлежат на обжалване пред Отдела по споровете (Председателя на ПВ). Това би избегнало много рискови пътища, които би могъл да предприеме заявителя. Всеки от тях не би му гарантирал стопроцентов успех, тъй като при настоящата правна уредба могат да се застъпят много разнопосочни дори противоположни становища за реда на защита на правата на заявителя при този вид прекратяване на производството и аргументи за недопустимост на всяка една от различните предложени възможности.
- Заключение
Сравнителният анализ на някои текстове на ЗПРПМ и ЕПК относно процедурата при експертиза на заявките за патент за изобретение ни дават основание да се поддържа, че има необходимост от подобряване на националната процедура при експертиза на заявките за патент за изобретение чрез създаване на предварителни гаранции (за закрила) и последващи (за защита) на процесуалните права на заявителя.
Към първата група гаранции се отнася предложението ни за допълнение на националната процедура за издаване на патенти за изобретения с етап, който предхожда подаването на молбата за материална експертиза от заявителя и следва да подготви доклад за предварително проучване на нивото на техниката и представянето му на заявителя. Към предварителните гаранции за закрила на правата на заявителя се отнася и предложението ни за изменение на националната уредба, така че срокът за подаване на молбата за материална експертиза да бъде обвързан и да тече не от датата на подаване на заявката или от приоритетната дата, а от изготвянето и съобщаването на доклада за предварителното проучване на заявителя, като отпадне 13 месечния срок и се предвиди нов шестмесечен, който да тече от получаване на доклада от заявителя. Последното ни предложение за гаранции, този път за защита правата на заявителя, е да се предвиди изрично в ЗПРПМ, че в случаите на 46б, ал. 3 от ЗПРПМ при оттегляне на заявката, да се издава решение по искане на заявителя и че това решение подлежи на контрол по реда на ЗПРПМ – пред Отдела по спорове от Председателя на Патентното ведомство.
Тези предложения, ако бъдат възприети, биха могли да допринесат до по–голяма ефективност на процедурата за издаване на патенти за изобретения в България, тъй като са насочени към гарантиране на правната сигурност и целят да се избегнат положенията, в които има вероятност да се стигне до неоправдана и безсмислена загуба на права от страна на заявителите.
1 Проф. д-р юр. инж., кат. „Правни и хуманитарни науки“ при Стопански факултет на ТУ София, stefanov@tu–sofia.bg
2 Гл. ас. юр., кат. „Правни и хуманитарни науки“ при Стопански факултет на ТУ София, dimitrina.stefanova@gmail.com
3 Виж Тодоров, И., Индивидуалният административен акт по АПК, Сиела Софт енд Паблишинг, София, 2007, стр. 310.
4 Виж: Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), Обн. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г. и многократно изм. и доп. последно изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г. и Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти (НОПЕ), приета с ПМС № 53 от 19.03.2008 г., обн. ДВ. бр.33 от 28 Март 2008 г.
5 Таксите могат да бъдат заплатени в двоен размер в едномесечен срок от подаването на молбата – виж чл. 46б, ал. 2 от ЗПРПМ.
6 виж http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/epc/2010/e/ma1.html – чл. 94 от ЕПК – Конвенция за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), приета на 5 октомври 1973 г. изменена и допълнена с Акта за ревизиране на член 63 от конвенцията от 17 декември 1991 г. и с Акта за ревизиране на конвенцията от 29 ноември 2000 г., и http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/epc/2010/e/r70.html R 70 – Правилник за прилагане на Европейската патентна конвенция, приета на 5 октомври 1973 г., приет с Решение на Административния съвет на Европейската патентна организация от 7 декември 2006 г, последно изменение с Решение на Административния съвет на Европейската патентна организация от 26 октомври 2010 г.
7 виж Как да получа европейски патент, Ръководство за заявителя, Част 1, 11 e, Издание на Европейското патентно ведомство, Мюнхен, Германия, декември 2007 г., с. 45.
8 http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/caselaw/2010/e/clr_vii_b_1_1.htm
9 Ревизираната версия на Европейската патентна конвенция влязла в сила на 13 декември 2007 г. Разпоредбите на ревизираната конвенция се прилагат, освен ако преходните разпоредби не насочват към приложение на Европейската патента конвенция от 1973.
10 От доклада заявителят вижда противопоставените му технически решения от съществуващото състояние на техниката.
11 Новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост.
12 http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/caselaw/2010/e/clr_vii_b_1_1.htm
13 За пълното съдържание на доклада виж: http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/epc/2010/e/r61.html
14 Виж: http://www.epo.org/law-practice/legal-texts/html/caselaw/2010/e/clr_vii_b_1_1.htm
15 В чл. 46а от ЗПРПМ са предвидени две проверки – проверка на допълнителни формални изисквания на заявката и проверка за допустимост на правната закрила по чл. 6, ал.2 и 4 и чл. 7 от ЗПРПМ, но никъде не се споменава за предварителен доклад от проучване на нивото на техниката по смисъла на ЕПК.
16 Според хипотезата на чл.93, ал.1, б. „а” ЕПК срокът на публикация на европейската заявка е 18 месечен от датата на подаване. Този срок даже е вътрешнодисциплиниращ, отнася се за задълженията на администрацията в производството. В тази връзка е издадено и Решение Д 1 на Президента на Европейското патентно ведомство от 12 Юли 2007 г., което се отнася за изпълнението на техническата подготовка на Европейската патентна заявка, която трябва да е приключила в края на деня, предхождащ петседмичния период преди изтичането на 18 месечния срок.
17 Ако Европейският доклад за проучване е готов, когато ще се публикува Европейската патентна заявка, той се публикува заедно с нея, ако не е готов, той се публикува в отделно Приложение A3, след публикацията на заявката – виж. Как да получа европейски патент, Ръководство на заявителя, Част 1, 11 e, Издание на Европейското патентно ведомство, Мюнхен, Германия, декември 2007 г., с. 44.
18 Виж чл. 94, ал. 2 от ЕПК, който предвижда че в случай на неподаване на молба за експертиза в срок, заявката се счита оттеглена и чл. 70а, ал. 1 от ППЕПК, който урежда отговора на заявителя на разширения Европейски доклад за проучване.
19 Междувременно 13-месечния срок за материална експертиза е изтекъл. Този срок може да бъде възстановен по молба на заявителя единствено по силата на чл. 49 от ЗПРПМ „поради особени непредвидими обстоятелства“ с решение на Председателя на патентното ведомство. Дали заявителят обаче ще успее да докаже такива обстоятелства си остава също негов проблем.
20 В практиката на ЕПВ е имало случаи, в които е платена таксата, но не е подадена молба за експертиза в срок. Прието е, в Решение 11 март, 1983 г. (J12/82, OJ EPO 1983, 221) че въпреки, че намерението да се подаде искане за материална експертиза безспорно може да бъде изведено от факта на плащането на таксата, все пак уредбата не позволява широко тълкуване, защото в действителност чл. 94 от ЕПК предвижда две условия – писмено искане и плащане на такса в определен период, всяко от които следва да бъдат изпълнени. След промяна на формуляра (още през 1986 г.) в практиката на ЕПВ се поддържа, че плащането на таксата в срок в действителност съставлява искане за експертиза – виж Решение от 29 септември, 1993 г. (J0025/92).
21 Виж Формуляр 1001.1 в: http://www.epo.org/applying/forms-fees/forms.html
22 Съществува и мнението, че заявителите би следвало сами да четат закона и да са наясно със сроковете в него. Това е обаче позиция, която не вменява отговорност на законодателя и я прехвърля на заявителя, който в последно време по известни причини често участва сам в производството пред патентното ведомство без да ангажира регистриран патентен представител и поради това допуска грешки. Да се подават повече заявки и те да не отпадат по такъв „глупав“ начин поради незнание и неуведомяване на заявителя относно спазване на подобни срокове, е по наше мнение от интерес и на Българското патентно ведомство.