Резюме: В доклада се изследват публичноправните аспекти на правото на приоритет в националната правна уредба за закрила на патентоспособните изобретения, марките и промишлените дизайни. Прави се обзор на реда, по който се заявява това право и предложение за усъвършенстване на законодателството с оглед осигуряване на ефективна защита в случаите, когато е предвидено според нормативните изисквания правото да не бъде уважено. Предложенията са изведени от аналогични правни постановки в Европейското и международното право. Поставя се въпросът за правната характеристика на актовете –констатации на загуба на права в административнопроцесуалното законодателство и принципната възможност за тяхното оспорване.
Списък на ключови думи: право на приоритет, загуба на право на приоритет, защита на правото на приоритет, актове – констатации за загуба на права.
Summery: In the report some public aspects of the right of priority in Bulgarian legislation for grant a patent, registration of marks and industrial designs are presented. The article reviews the way the right have to be requested. The suggestions are made on the approval of the procedure in order to be provided effective defense of the right. The suggestions are based on a comparative analysis with relevant texts from the International and European legislation. It is raised a question for the legal matter of the decision of lost of rights in the Bulgarian legislation and the legal opportunity these decisions to be contested.
Key words: Right of priority, lost of a right of priority, defense of a right of priority, decision for lost of righst.
- Увод
Правото на приоритет се поражда от различни фактически състави съгласно ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД1. Това право е разглеждано в литературата като гражданско субективно потестативно право2. В законодателството са регламентирани различни видове право на приоритет. Независимо от материалноправните последици, свързани с пораждане на изключителното право на използване върху изобретението, марката и промишления дизайн, правната уредба на правото на приоритет има и публичноправни елементи – редът, по който се заявява правото на приоритет, редът, по който се признава правото на приоритет и редът, по който се защитава правото на приоритет, са изцяло подчинени на действието на административнопроцесуални норми. В тази насока, в доклада ще бъдат разгледани някои административнопроцесуални аспекти на правото на приоритет и ще бъдат направени предложения за усъвършенстване на правната уредба.
2. Проблеми, които поставя действащата нормативна уредба на правото на приоритет пред по–късно подадени заявки в Република България и предложения за тяхното разрешаване.
2.1. Един от видовете приоритет, регламентиран в ЗПРПМ, в ЗМГО и в ЗПД, е правото на приоритет пред по-късно подадени заявки. В чл. 44, ал.1 от ЗПРПМ е посочено, че право на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на заявката съгласно чл. 34 от ЗПРПМ3 и макар в разпоредбата да не е пояснено, че става въпрос за приоритет пред по-късно подадени заявки, има се предвид този вид приоритет. В ЗПРПМ не е пояснено и друго, а именно, че приоритетът се признава на заявителя пред по-късно подадени заявки имащи за обект същото изобретение. В сравнителноправен аспект, в чл. 87, ал.1 от Европейската патентна конвенция (ЕПК4) изрично е указана тази правна последица5. Също и в нормите на ЗМГО и ЗПД, регламентиращи правото на приоритет пред по–късно подадени заявки, е посочен обхвата му на действие. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМГО, правото на приоритет се признава за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗМГО6, а в чл. 35, ал. 1 от ЗПД е указано, че правото на приоритет пред по–късно подадени заявки за регистрация на идентични дизайни се признава от датата на подаване на заявката съгласно чл. 31, ал.2 от ЗПД7. Следователно, за по–голяма прецизност, може да се направи предложение за допълнение в текста на разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗПРПМ в смисъл, че правото на приоритет пред по-късно подадени заявки за същото изобретение се признава на заявителя от датата на подаване на заявката.
2.2. Правото на приоритет пред по-късно подадени заявки, така както е уредено в ЗПРПМ, ЗМГО и в ЗПД, се поражда ex lege автоматично като последица от заявка, получила установена дата на подаване8. Този приоритет не се заявява с отделно искане, различно от заявката. За него и такса за приоритет не се дължи. Издава ли се нарочен административнопроцесуалноправен акт, с който да бъде признато правото на този приоритет в ЗПРПМ, в ЗМГО и в ЗПД не се сочи. Ако се постановява такъв акт, какъв е правния характер на този акт също не е ясно. Всъщност основният проблем се поставя с въпроса издава ли се акт, ако не се уважи правото на приоритет, защото не е указан ред, по който заинтересованите лица биха могли да защитят правата си в този случай? Една възможност за разрешение на този въпрос ще бъде разгледана по-долу в изложението (4.1).
3. Публичноправни аспекти на правото на приоритет по международни договори (конвенционен приоритет) в българското законодателство
3.1. В ЗПРПМ, ЗМГО и в ЗПД е уредено също и правото на приоритет по международни договори т.нар. „конвенционен приоритет“. Независимо от различните посочени под линия9 предпоставки за признаване на правата на конвенционен приоритет, от административнопроцесуална страна биха могли да бъдат добавени някои общи особености. На първо време, според ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД, претенцията за този вид приоритет трябва да бъде изрично поискана (заявена). Заявяването следва да бъде направено или едновременно с подаването на заявката или в определен срок след това. Според чл. 44, ал.2 от ЗПРПМ, правото на конвенционен приоритет се заявява до 2 месеца от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство чрез декларация за това, с посочване на номера, датата и страната на първоначалната заявка10. Според чл. 35, ал.2, т.4 от ЗМГО, претенцията за приоритет, в производството за регистрация на марки също трябва да е направена в 2 месечен срок от датата на подаване на заявката с посочване на датата и страната на предходната заявка, но законът пропуска да поясни къде става посочването. В Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (НОПЕЗРМГО) се пояснява за случая, когато приоритетът се заявява ведно със заявката – в заявката, трябва да се съдържат данните за датата и номерът на първата заявка и страната, в която е подадена11. НОПЕЗРМГО не дава указания за това как заявителят може да поиска претенцията си за конвенционен приоритет в 2 месечен срок след датата на подаването на заявката. И тук, както в производството за издаване на патенти за изобретения, заявителят може да използва писмена декларация. Всъщност такава декларация действително е публикувана на сайта на Българското патентно ведомство12. Но независимо дали заявителят отправя претенцията си след установената дата на подаване на заявката с декларация или с друг вид частен писмен документ, дори например с ръкописна молба, по-важното е, че този документ е необходимо по аналогия да съдържа посочените в чл. 11, ал.1 от НОПЕЗРМГО данни. По тази причина ми се струва удачно, в НОПЕЗРМГО да бъде допълнен текст, който да указва изрично процесуалното средство чрез което тази претенция се заявява, с оглед гарантиране на по–висока правна сигурност на правата на заявителите, които биха заявили в по–късен момент претенцията си за конвенционен приоритет. Според чл. 35, ал. 2, т. 4 от ЗПД, претенцията за приоритет също е необходимо да бъде направена най–късно в 2 месечен срок от установената дата на подаване на заявката с посочване на датата на подаване на предходната заявка. И в ЗПД или в НОПЕЗРПД би могло да се допълни уредбата като се поясни, че това може да стане с писмена декларация. В сравнителноправен аспект и в подкрепа на предложението ми, чл. 30 от Регламент (EО)№207/2009 г. на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността13 (Регламент (EО)№207/2009 г.), озаглавен «Претендиране на приоритет» ясно гласи: „заявителят, който иска да се възползва от приоритета на предходната заявка е длъжен да представи декларация за приоритет и едно копие от предходната заявка”. В чл. 42 от Регламент (EО)№6/2002 г. на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн14 (Регламент (EО)№6/2002 г.) се съдържа идентичен текст относно начина на предявяване на приоритета.
Втората обща административнопроцесуална особеност съгласно 44, ал. 2 от ЗПРПМ, чл. 34, ал.2, т. 5 от ЗМГО и чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗПД в уредбата на конвенционния приоритет е, че за този приоритет се дължат държавни такси. Тези такси трябва да бъдат заплатени като общо условие в тримесечен срок от установената дата на подаване на заявките в определените съгласно утвърдена Тарифа15 размери.
Третият общ елемент относно административнопроцесуалната уредба на този вид приоритет в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД е, че претенция за конвенционален приоритет следва да бъде доказана. В тримесечния срок от установената дата на подаване на заявките, според чл. 32, ал. 2 от НОПЕЗП, заявителят за патент за изобретение е длъжен да представи приоритетно свидетелство. Според чл. 34, ал. 2, т. 5 от ЗМГО, в производството за регистрация на марка, заявителят трябва да представи също в тримесечен срок от установяване на датата на подаване на заявката приоритетен документ за доказване на приоритета16. В чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗПД е указано също, че за доказване на приоритета заявителят трябва в тримесечния срок от установената дата на подаване на заявката да представи приоритетно свидетелство.
Следователно, общият извод, който може да бъде изведен въз основа на сравнителноправния анализ на предпоставките на конвенционния приоритет в уредбата на ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД до момента, е, че в сравнителноадминистративнопроцесуален аспект законодателството изисква от заявителя, който иска да се ползва от последиците на конвенционния приоритет да предяви претенцията си за приоритет, да заплати такса и да представи писмени доказателства за заявката от която черпи правото си на приоритет.
4. Проблеми при проверка на правото на конвенционен приоритет в производствата за издаване на патенти, регистрация на марки и промишлени дизайни.
4.1. По правило, проверката на изискванията за право на конвенционен приоритет се извършва в етапа «формална експертиза» на производствата, макар че правната уредба не е напълно последователна.
Според чл. 46, ал. 4 от ЗПРПМ, когато е претендиран конвенционен приоритет или приоритет от по-рано подадени заявки17, след изтичане на тримесечния срок по чл. 44, ал. 2 от ЗПРПМ (в етапа проверка на формалните изисквания) се извършва проверка дали са изпълнени изискванията на правото на приоритет. Ако се констатира, че не са налице предпоставките за установяване на правото на приоритет съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗПРПМ, заявителят се уведомява за това и му се предоставя 1 месечен срок за отговор. Ако в този срок заявителят не отговори или не възрази основателно, претенцията за приоритет не се уважава и заявителят отново се уведомява. Съгласно чл. 34, ал. 4 от НОПЕЗП „ако заявителят не отговори или възрази неоснователно, му се изпраща съобщение, че претенцията за приоритет не се уважава“.
В ЗМГО, в частта «Формалната експертиза», липсва уредба на проверката на конвенционния приоритет. Според чл. 18, ал. 7 от НОПЕЗРМГО обаче, когато е претендиран приоритет (НОПЕЗРМГО има предвид и т.нар. изложбен приоритет18) и в срока по чл. 34 ЗМГО19 не е приложен приоритетен документ или не е заплатена такса за приоритет, или приоритетния документ не отговаря на изискванията на чл. 15 от НОПЕЗРМГО20, заявителят се уведомява, че приоритетът на заявката се определя от датата й на подаване в Патентното ведомство, т.е. не се уважава. Такъв текст и подробна уредба на проверката на правото на приоритет трябва непременно да бъдат включени в ЗМГО, тъй като съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗМГО в етапа на формална експертиза е предвидена само една правна последица при констатирани нередовности на заявката – а именно производството да се прекратява. Проверката на правото на приоритет е самостоятелно изследване в хода на производството в етапа «Формална експертиза» за констатирането на правото на приоритет. Тя има самостоятелни правни последици, различни от прекратяването на производството, ако право на приоритет не се установи. Тези правни последици също е необходимо да бъдат изведени в законодателния акт.
От своя страна, ЗПД дава изрична регламентация на проверката на правото на приоритет в етапа «формална експертиза». Според чл. 36, ал. 6 от ЗПД за всяка заявка, за която е претендиран приоритет от датата на предходната заявка (законът има предвид приоритетът от предходна национална заявка21 и конвенционния приоритет), се проверява дали са изпълнени изискванията му. Когато се установи, че претенцията не е направена съгласно тези изисквания, тя не се уважава и заявителят се уведомява за това.
4.2. В сравнителноправен аспект, това което прави впечатление от анализа на нормативната уредба е, че в ЗПРПМ, в ЗМГО и в ЗПД не се дава отговор на въпроса с какъв процесуален акт не се уважава правото на приоритет (в конкретния случай на конвенционен, но този извод важи и за правото на приоритет от по-рано подадени заявки и за изложбения приоритет22). В текстовете е казано само, че се изпраща съобщение. Но съобщаването е техническо действие с цел уведомяване за настъпилата правна последица, не и за акта. Оттук следва и въпроса с какви възможности разполага заявителят да се защити и какво следва да оспори, пред кой орган да насочи оспорването си, в случай, че в производствата претенцията му за приоритет не бъде уважена.
Отговорът на този въпрос може да бъде разнопосочен и нееднозначен, в ущърб на правната сигурност и на правата на заявителя. С оглед намиране на разрешение за преодоляване на съществуващата правна несигурност в това отношение, ще си позволя да разгледам аналогични правни положения в Правилника за прилагане на Европейската патентна конвенция (ППЕПК)23 и в Регламентите за прилагане на Регламентите за закрила на марка и промишлен дизайн на Общността24 (РП). В сравнително правен аспект и в ЕПК и в РП е предвидено, че при констатиране на недостатъци в изпълнението на изискванията за правото на приоритет заявката губи това право25. Интересното е, че тези нормативни актове отиват малко по–далече в уредбата на приоритета относно режима на правна защита на правото на приоритет. Те постигат ефективна защита на правото на приоритет чрез една и съща правна конструкция, регламентираща т.нар. случаи на загуба на права.
1. На първо място, в ППЕПК и в РП са уредени случаите на констатиране на загуба на права26 от страна на водещият производството орган. Случаите на загуба на право на приоритет са част от общата хипотеза за загуба на права. За направената констатация административния орган е длъжен да уведоми заявителя със съобщение. В съобщението трябва да се обърне внимание на възможността, че заявителят има право, ако намери тази констатация за невярна, до два месеца след съобщението да поиска този орган да му издаде решение.
2. На второ място, в ППЕПК и в РП е предвидена възможност за заявителя, ако намери тази констатация за невярна, до два месеца след съобщението да поиска съответната служба да му издаде решението, в което да се съдържа констатацията за загубата на права.
3. На трето място, в ППЕПК и в РП е пояснено, че това решение ще бъде издадено само тогава, когато съответният орган не е съгласен със становището на заявителя, а в противен случай, органът трябва да измени констатацията си и да уведоми за това заявителя т.е. уредено е своеобразно право на отзив.
4. И на четвърто място, тези решения – констатации за загуба на права е предвидено да подлежат на обжалване пред по-горните инстанции за контрол върху законността.
Тази концепция намирам за изключително практична и цялостна. Ако се възприеме и въведе аналогично положение в ЗПРПМ, в ЗМГО и в ЗПД, ще се отстрани една непълнота в законодателството ни, която води до правна несигурност както по отношение на актовете, с които не се уважава правото на приоритет в разглежданите производства, така и по отношение на оспорването на тези актове.
Въпросът е каква е правната природа на тези актове. Тъй като констатират факти с правно значение27 би могло да се твърди, че това са констативни административни актове. Ако това действително е така, следва да се съобрази, че е налице процесуалноправен интерес за самостоятелното им обжалване за да се предвиди оспорването им в законодателството ни28.
5. Заключение.
В този доклад се обърна внимание на някои общи положения, проблеми и възможности за разрешаването им в правната уредба на правото на приоритет в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД. Предложенията за изменение и допълнение в законите могат да бъдат изведени и синтезирани до:
- предложение за допълнение в текста на разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗПРПМ в смисъл, че правото на приоритет пред по-късно подадени заявки за същото изобретение се признава на заявителя от датата на подаване на заявката;
- в НОПЕЗРМГО, в ЗПД или в НОПЕРПД да бъде допълнен текст, който да указва изрично процесуалното средство – декларация, чрез което претенцията за конвенционален приоритет се заявява в допустимия срок след подаването на заявката;
- в ЗМГО да бъде включена подробна уредба на проверката на условията на правото на приоритет в етапа „Формална експертиза” и последиците от неизпълнението им;
- предложение за въвеждане по модел на европейското и международното законодателство на правна конструкция за ефективна защита на правото на приоритет, която изисква да се регламентират в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД:
1) случаите на загуба на права;
2) на правото на отзив и издаване на решения – констатации на загуба на права;
3) на контрол върху решенията – констатации за загубата на права.
Ако бъдат възприети и въведени някои от тези положения в ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД една стъпка в посока ефективна защита на правото на приоритет ще бъде направена и с това едновременно стъпка в посока прилагане на интегралния подход при разрешаване на проблемите в законодателството ни.
Използвана литература:
1 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели, Обн. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г. и многократно изм. и доп. последно изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г., Закон за марките и географските означения, Обн. ДВ. бр.81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г. и многократно изм. и доп., последно изм. ДВ изм. ДВ. бр.54 от 15 Юли 2011г., Закон за промишления дизайн, Обн. ДВ. бр. 81 от 14 септември 1999 г. в сила от 15 декември 1999 г. и многократно изм. и доп., последно изм. ДВ. бр.35 от 11 Май 2010г.
2 виж Павлова, М., Патентно право на Република България, Издателство Софи-Р, 2000, с. 157.
3 Установената дата на подаване на заявката за патент за изобретение съгл. чл. 34, ал.2 от ЗПРПМ се получава ако в Патентното ведомство са подадени следните документи: 1. заявление за патент с наименование на изобретението, за което се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език.2. описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност.
4 Конвенция за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), приета на 5 октомври 1973 г. изменена и допълнена с Акта за ревизиране на член 63 от конвенцията от 17 декември 1991 г. и с Акта за ревизиране на конвенцията от 29 ноември 2000 г.
5 Съгласно чл.87, ал.1 от ЕПК, всяко лице или неговият правоприемник, което е подало във или за:
а) страна –член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост,
или
б) страна –член на Световната търговска организация,
заявка за патент, полезен модел или удостоверение за полезност, или неговият правоприемник, може да се позове за целите на подаване на европейската патентна заявка за същото изобретение на право на приоритет за период от дванадесет месеца от датата на подаване на първата заявка.
6 Установената дата на подаване, заявката за регистрация на марка получава съгл. чл.33, ал.1 от ЗМГО, във вр. с чл.32, ал.3 и 4 от ЗМГО ако в Патентното ведомство е постъпила заявката с 1. искането за регистрация, 2.името и адреса на заявителя, 3. изображението на марката и 4.списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията и 5. правилата за използване, ако заявката се отнася за колективна или сертификатна марка.
7 Установената дата на подаване, заявката за регистрация на промишлен дизайн съгл. чл.31, ал.2 от ЗПД ако в Патентното ведомство е постъпила заявката с 1. искането за регистрация, 2.името и адреса на заявителя, 3.едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.
8 виж по-горе 3, 6, 7.
9. В чл. 44, ал.2 от ЗПРПМ е уредено правото на приоритет на заявителя по силата на международни договори, по които Република България е страна, наречен още конвенционен. виж. (Павлова, М., Патентно право на Република България, Издателство Софи-Р, 2000, с. 159-160). В ЗПРПМ не са посочени условията, които е необходимо да бъдат изпълнени за да се признае правото на този вид приоритет, а се препраща към уредбата в международните договори. Но тези предпоставки са изведени и подробно разяснени в литературата. виж. (Павлова, М., Патентно право на Република България, Издателство Софи-Р, 2000, с. 159-160). ЗМГО също регламентира конвенционния приоритет, макар че терминът конвенционен е употребен не в закона, а в чл. 11, т.1 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, (НОПЕЗРМГО), Приета с ПМС №267 от 30.12.1999 г. , с посл. изм. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2011г (НОПЕЗРМГО). Според чл. 34, ал.2 от ЗМГО, за да се признае право на приоритет е необходимо: предходната заявка да е била редовно подадена в страна членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация; предходната заявка да е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и да е за същата марка и за същите стоки или услуги; заявката да е подадена в шестмесечен срок от датата на подаване на предходната заявка. И в ЗПД, конвенционният приоритет има регламентация, като в чл. 35, ал.2 от ЗПД, са посочени условията за признаването му. Това са: предходната заявка да била редовно подадена в страна членка на ПК или СТО, предходната заявка да е първа по смисъла на чл.4 от ПК и в нея да е разкрит същия дизайн; заявката да е подадена в Патентното ведомство в 6 месечен срок от датата на подаване на предходната заявка. При множествената заявка е допустимо правото на приоритет да се претендира, въз основа на повече от една предходна заявка, ако са изпълнени тези условия ( виж. чл.35, ал.4 от ЗПД). Аналогично на българската правна уредба за закрила на марките, терминът конвенционен е използван не в ЗПД, а в чл. 5, т.4 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн, Приета с ПМС № 268 от 30.12.1999 г., Обн. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 2000г., с посл. изм. ДВ. бр.52 от 8 Юли 2011г.( НОПЕЗРПД).
10. В чл. 25 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти (НОПЕЗП) са дадени най-подробни указания за съдържанието на декларацията.
11. В чл. 11, ал.1 от НОПЕЗРМГО
12. http://www1.bpo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=59&Itemid=228.
Страницата е посетена 2012 г.
13. Регламент (EО)№207/2009 г. на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (кодифицирана версия), Обн. в ОВ, L 78 от 24.03.2009 г.
14. Регламент (EО)№6/2002 г. на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн, Обн. в ОВ, L 3 от 5.01.2001 г.
15. За всеки претендиран приоритет тази такса е в размер на 20 лева съгласно Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България в сила от 30.12.1999 г. , Приета с ПМС №242 от съгласно 27.12.1999 г., посл. изм. ДВ. бр.31 от 15 април 2011 г.
16. В чл. 15, ал.1 от НОПЕЗРМГО са дадени подробни изисквания за този документ.
17 В ЗПРПМ е уредено и правото на приоритет от по – рано подадени заявки (вътрешен приоритет), който има сходен начин на заявяване с конвенционния приоритет, но със свои особености посочени. В чл. 44, ал.4 от ЗПРПМ е пропуснато да се отбележи, че и за този приоритет се дължат такси – виж чл.34, ал.4 от НОПЕЗП. Съгл. чл. 32, ал.6 от НОПЕЗП за доказването на този приоритет приоритетни свидетелства не се изискват. Според чл. 44, ал.3 от ЗПРПМ за да се ползва приоритет от по –рано подадени заявки, всяка от тях трябва да е подадена в Патентното ведомство в съответствие със закона, да има дата на подаване не по-рано от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национален или международен приоритет.
18. Според чл. 34, ал.4 от ЗМГО, право на изложбен приоритет се признава от датата на излагането на стоки или услуги, означени със заявената марка на официална или официално призната изложба, при условие, че заявката е подадена в шестмесечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите, заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги. Правото на приоритет също се заявява в 2 месечен срок от датата на подаване на заявката, с посочване на датата на излагане и страната в която е организирана изложбата, а в 3 месечен срок от датата на подаване на заявката заявителят трябва да заплати такса за приоритет и да представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка. В чл.15, ал.2 от НОПЕЗРМГО са посочени изискванията към този документ.
19. тримесечния срок
20. виж относно изискванията за приоритетния документ за конвенционния приоритет чл.15, ал.1 от НОПЕЗРМГО
21. В чл. 35, ал.2 от ЗПД също е уредено право на приоритет от предходна национална заявка (т.нар. вътрешен приоритет). То също е необходимо да бъде заявено, по сходен начин на конвенционния приоритет, за да породи своя правен ефект, но със свои особености. Правото на вътрешен приоритет се признава, ако предходната заявка е била редовно подадена в Република България предходната заявка да е първа по смисъла на чл.4 от ПК и в нея да е разкрит същия дизайн; заявката да е подадена в Патентното ведомство в 6 месечен срок от датата на подаване на предходната заявка.
22. виж бел под линия 23, 24 и 27
23. Правилник за прилагане на Европейската патентна конвенция, приета на 5 октомври 1973 г., приет с Решение на Административния съвет на Европейската патентна организация от 7 декември 2006 г, последно изменение с Решение на Административния съвет на Европейската патентна организация от 26 октомври 2010 г.
24. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2868/95 НА КОМИСИЯТА от 13 декември 1995 година относно условията и приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно търговската марка на Общността от 13 декември 1995 година относно условията и приложението на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно търговската марка на Общността ОВ L 303 от 15.12.1995 г. с.1-32 (анотирана версия на http://oami.europa.eu/ows/rw/pages/CTM/legalReferences/regulations.en.do) .и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2245/2002 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността Обн. в ОВ, L 341 от 17.12.2002, с. 28. допълнен от Регламент (EО) No 876/2007 на КОМИСИЯТА от 24 юли 2007 г. за допълнение на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2245/2002 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността след присъединяване на Европейската общност към Женевския акт от Хагското споразумение относно международната регистрация на промишлен дизайн, Обн. в ОВ, L 193 от 25.7.2007, с. 13.
25. В чл.90 от ЕПК, озаглавен проверка за установяване на дата на подаване и експертиза на формалните изисквания е предвидено, че при констатирани недостатъци, които засягат правото на приоритет на заявителя се дава възможност да ги отстрани и когато недостатъкът не бъде отстранен заявката губи това право. В чл.36, т.5 от Регламент (ЕО) №207 на Съвета от 26 февруари относно марката на Общността (кодифицирана версия) е предвидено правилото, че неспазването на разпоредбите относно претенцията за приоритет води до загуба на правото на приоритет на заявката. В чл. 46, т.4 от Регламента за дизайн на Общността е предвиден аналогичен текст, че когато изискванията за правото на приоритет не са спазени и техните недостатъци не са поправени в указания срок, правната последица е че заявката губи правото на приоритет.
26. виж чл.112 от ППЕПК, чл. 54 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2868/95 НА КОМИСИЯТА и чл. 40 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2245/2002 НА КОМИСИЯТА озаглавени „Съобщаване за загуба на права”.
27. Лазаров, К, Административен акт – понятие и видове, Административно правосъдие, бр.2/1999 г.с.12.
28. Обжалването на тези решения, с които се констатират загуба на права би могло да бъде предвидено в чл.55 от ЗПРПМ, в чл. 42 от ЗМГО и в чл.41 от ЗПД, които регламентират оспорването на определени категории актове по специален административен ред пред Отдела по споровете на ПВ и неговия председател.