Доклад в съавторство с проф. Стефан Стефанов, публикуван в сборника на Международна научна конференция, организирана от Стопански факултет на Техническия университет – София, 2011 г., София.
Abstract. The report discusses the requirements established under the national legislation as for the entry into the Patent Office’s Register of patent, trademark and industrial design license agreements. It is argued that entry of license agreements in the State Register is provided as guarantee for the interests of the licensees. In consideration of the latter it is grounded that regardless the internal administrative character of the acts that order cancellation of entries of license agreements the latter affect legally granted interests of the licensees. Proposal De lege ferenda for amendment of the special legislative acts is to include judicial control over these acts under the Code of Administrative Procedure.
Keywords: Еntries of license agreements, Patent Office’s Register, patent, trademark, industrial design.
- Въведение
Според преобладаващото международно схващане лицензионният договор е договор „sui generis„, т.е. самостоятелен вид договор. Макар и да има отделни прилики с договорите за покупко-продажба, наем, договора за гражданско дружество, уредени у нас със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)[1], и позволява използването по аналогия нa правни норми, регламентиращи тези видове договори, той трябва основно да се преценява според собствените си правила[2].
Лицензионният договор е облигационна сделка, по силата на която едно лице, наречено лицензодател (ЛД), отстъпва на друго лице – лицензополучател (ЛП) срещу възнаграждение пълното или ограничено ползване на защитен обект на индустриална собственост – изобретение, полезен модел, марка, промишлен дизайн и др. и/или незащитен такъв – know-how[3]. Легалната уредба и дефиниция на този договор се съдържа в глава тридесет и пета на Търговския закон (ТЗ)[4]. Чл. 582, ал. 2 от ТЗ визира формалния характер на лицензионния договор, т.е. необходимостта той да бъде сключен в писмена форма, което е условие за неговата валидност. Липсата на писмена форма би довела до нищожност на договора (арг. от чл. 26, ал.2 от ЗЗД). За действителността на договора не е необходима нотариална заверка на подписите на дееспособните лица, макар че за по-голяма доказателствена сигурност страните често прибягват до това.
По правило лицензионният договор има действие само между страните (inter pаrtes). Когато е вписан в Държавния регистър на Патентното ведомство обаче неговото действие е насочено и спрямо трети лица, така че новият приобретател на изключителното право върху лицензионния предмет следва да се съобразява с действието на сключения с бившия притежател на правото лицензионен договор. Според изискването на чл. 590 от ТЗ лицензионният договор подлежи на такова вписване, след което той може да бъде противопоставен на трети лица. Тази разпоредба се преповтаря в чл. 31, ал. 4 от ЗПРПМ[5], чл. 22, ал. 6 от ЗМГО[6], и чл. 26, ал. 6 от ЗПД[7].
- Вписване на лицензионния договор по ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД
Разпоредбите на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 26, ал. 4 и ал. 5 от ЗПД, за разлика от ЗПРПМ, където уредба на въпроса липсва, дават указание как се задвижва процедурата по вписването– то следва да се поиска писмено от една от страните по договора[8], като към искането се прилагат препис извлечение от лицензионния договор. Извлечението трябва да съдържа идентификационни данни на страните, данни за марката, съответно промишления дизайн, съответния регистров номер на марката или промишления дизайн, срок на договора и подписи и печати на страните. Необходимо е de lege ferenda подобни изисквания да намерят място и в ЗПРПМ.
По направеното искане, Председателят на Патентното ведомство се произнася с решение. В изпълнение на това решение се извършва самото техническо действие по вписването в Държавните регистри. В теорията е изразено становище в по-общ план, че актът, с който се нарежда вписване на определено обстоятелство в Държавния регистър на Патентното ведомство – напр. вписване на особен залог, или обезпечение в държавните регистри на ведомството притежава вътрешно –служебен характер, тъй като „създава права и задължения за подчинените на органа длъжностни лица, осъществяващи дейността по неговото изпълнение” [9]. И макар принципно да се присъединяваме към изразеното становище, считаме за нужно да отбележим, че съвременното разбиране за вътрешнослужебния акт, се различава значително от стройната теория за вътрешнослужебния акт от 30 –те и ясно установените критерии за неговото разграничаване от други категории актове[10].
От гражданскоправна гледна точка действията по вписването не поставят дискусионни въпроси. Вписването не е част от предписаната от закона форма за действителност на договора[11], което означава, че лицензионният договор ще е валиден и без да е вписан в регистрите.
От административноправна страна, интересен, практически значим и дискусионен ни се струва въпроса за необходимостта от съдебен контрол върху решенията, с които се постановява вписване на прекратяването на този договор.
Решенията, с които се нарежда вписване на сключен лицензионен договор, облагодетелстват и двете страни по лицензионното споразумение и страните нямат правен интерес да обжалват решението.
Отказите, по силата на чл. 50, ал. 2 от ЗМГО, подлежат на съдебно оспорване по АПК[12]. В ЗПРПМ и ЗПД следва да намерят място аналогични разпоредби.
Не е така уреден въпросът с решенията, постановени по искане за вписване на прекратяване на лицензионен договор. В някои съдебни определения, се приема, че решението на председателя на Патентното ведомство по искане за вписване на прекратяване на изключителна лицензия (подадено от лицензодателя – б.н.), с което е разпоредено вписване в Държавния регистър на прекратяването на лицензията не подлежи на съдебен контрол. Така например, според мотивите на съда в определение на АССГ от 30.10.2009 г. по адм. д. № 2986/2008 г., II отд., 22 с-в [13] „актът, с който се нарежда вписване в Държавния регистър на прекратяването на лицензионен договор по чл. 22, ал. 5 от ЗМГО, притежава вътрешно-служебен характер и създава права и задължения за подчинените на органа лица, осъществяващи дейността по неговото изпълнение. От него не произтича пряко и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя (лицензополучателят б. н.), тъй като по арг. oт чл. 22, ал. 6 от ЗМГО правното значение на вписването, респективно на прекратяването му в регистъра обуславя единствено началният момент на действието на договора по отношение на третите лица, т.e. противопоставимостта на породените от лицензионния договор права и задължения на всички лица които не са страни по него. По отношение на правата на лицензополучателя, които се основават на сключения лицензионен договор, вписването не притежава конститутивно действие, от неговото извършване нито се придобиват, нито се погасяват права, съществуването на които е обусловено от действието на лицензионния договор. В този смисъл оспореното решение не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на л.21. от АПК“ Със същите основни мотиви е Определение от 30.10.2009 г. по адм. д. 2985/2008 г., II отд., 22 с-в, с което се прекратява производството срещу Решение на Председателя на ведомството, с което е разпоредено вписването в Държавния регистър на прекратяване на лицензията на промишлен дизайн. Според съдът „допълнителен аргумент се черпи от чл.49 от ЗПД, който урежда подлежащите на контрол административни актове, към категорията на които обжалваното решение не принадлежи”[14]. В тази насока са и Определение от 14.10.2009 г. на АССГ, 25 с-в „Макар и обективирано под формата на решение, разпореждането на административния орган за вписване в Държавния регистър на обстоятелството за прекратяване на изключителна лицензия, произтичаща от лицензионен договор по чл.31 от ЗПРПМ не е индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол“ [15].
Считаме, че въпросът за съдебния контрол върху законосъобразността на решенията, с които се постановява прекратяване на лицензията следва да се преосмисли от гледна точка на лицензополучателя, особено на лицензополучателя на изключителна лицензия.
- Права, произтичащи от вписването
Въз основа на сключения договор, лицензополучателят придобива имуществени правомощия да използва изобретението, полезния модел, марката или промишления дизайн. Считаме, че в хипотезите на нарушаване на права, лицензополучателите по договорите за лицензия, чието вписване неправомерно е заличено в държавния регистър на ведомството, ще бъдат поставени в изключително затруднено положение. По силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПРПМ, лицензополучателят на изключителна лицензия има право, самостоятелно и независимо от патентопритежателя (ако друго не е уговорено в договора) да предяви искове за нарушение на патентни права по чл. 28 от ЗПРПМ. Според чл.75, ал. 1 от ЗМГО, лицензополучателят на изключителна лицензия има самостоятелно право на иск за нарушение, а според ал. 2 лицензополучателят на неизключителна лицензия може да предяви иск само със съгласието на притежателя на марката, ако друго не е предвидено в договора. Според чл. 56, ал. 1 и 3 от ЗПД лицензодателят на изключителна лицензия самостоятелно и лицензополучателят на неизключителна лицензия със съгласие на лицензодателя, ако друго не е предвидено в договора, имат право на иск срещу нарушителя на техните права.
Според нас, при завеждането на всеки един от тези искове за нарушение, лицензополучателят ще се нуждае да докаже своята активна материалноправна легитимация спрямо третите лица. Липсата на такава, ще доведе на практика до отхвърляне на исковете като неоснователни[16].
По отношение на третите лица, лицензополучателят ще трябва да доказва, че те са недобросъвестни поради това, че са знаели за наличието на договора за лицензия и въпреки това са използвали лицензионния предмет. С декларативното действие на вписването този факт не подлежи на доказване, той произтича от вписването.
Всъщност чрез вписването и удостоверението, което се издава, лицензополучателят се легитимира пред третите лица, на които може да забрани неправомерното използване. И важността на това вписване не засяга само съдебните средства за защита. Съществуват и други производства, например административните опозиционни процедури по ЗМГО или производствата – мерки за граничен контрол по ЗПРПМ, ЗМГО и ЗПД, в които участието на лицензополучател, без вписан лицензионен договор се оказва спорно.
Въз основа на гореизложеното считаме, че актът, с който се прекратява вписването, във всички случаи засяга права и законни интереси на лицензополучателя на изключителна лицензия, а при получено съгласие от страна на лицензодателя за предявяване на иск и на лицензополучателя на неизключителна лицензия. Именно интереса на лицензополучателя имат за цел да гарантират нормите на вписването. Едно незаконосъобразно вписване на прекратяването на лицензионен договор засяга този интерес. Лицензополучателят, следователно би имал и правен интерес (правният интерес е дефиниран като правна необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебен процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни правни последици, респективно да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес[17]) да отстрани тази незаконосъобразност по пътя на отмяната на засягащия го акт, чрез оспорването му по съдебен ред.
Следователно, нашето предложение de lege ferenda е да се предвиди, изрична правна възможност, според която актовете, с които се нарежда прекратяване на вписването на лицензионни договори да подлежат на съдебен контрол по АПК.
- Заключение
Административната регистрация и по специално предназначението на регистрите може да е различно – да информира третите лица, да конституира нови факти или само техническо предназначение [18]. Административната регистрация преди всичко съществува за целите на публичното записване, но независимо от нейното предназначение в чуждестранната литература е подчертано, че актовете, с които се постановяват различни вписвания подлежат на контрол от специално изградени административни органи[19]. Отчитайки една от целите на вписването на лицензионните договори, а именно легитимационната за лицензополучателя, считаме, че съдебен контрол върху актовете за прекратяване на вписването на лицензионни договори следва да бъде предвиден. Такъв, контрол би отговорил в по-висока степен на изискванията на обществена полезност, би създал реални гаранции върху законосъобразността на актовете за прекратяване на вписванията, които засягат законни интереси на лицензополучателите. От друга гледна точка, от такова разрешение, което ще позволи на лицензополучателят да се защити срещу незаконосъобразно вписване, лицензодателят няма да загуби. Той има всички правни възможности, които е придобил в качеството си на носител на изключителното право, да завежда искове срещу трети лица, да води облигационни искове срещу лицензополучателя и други.
Литература
- http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2121934337
(страницата е посетена 2011 г.). - СТЕФАНОВ,СТ,/ДЖЕЛЕПОВ., Лицензионна практика, БСК – Ико Експрес, С., 1991 г., с.3
- STEFANOV, S., Der Know-how-Schutz nach bulgarischem Wettbewerbsrecht, GRUR Int., Weinheim 1999, S., 921-928
- http://lex.bg/bg/laws/ldoc/-14917630
(страницата е посетена 2011 г.). - Закон за патентите и регистрация на полезните модели, http://www1.bpo.bg/images/stories/laws/paten_and_ums_law07.pdf
(страницата е посетена 2011 г.). - Закон за марките и географските означения, http://www1.bpo.bg/images/stories/laws/tmlaw_07.pdf
(страницата е посетена 2011 г.). - Закон за промишлен дизайн, http://www1.bpo.bg/images/stories/laws/idesigns_07.pdf
(страницата е посетена 2011 г.). - Обикновено това е лицензополучателят, който има пряк интерес от действието на договора след вписването в Държавния регистър спрямо трети лица.
- ДУНЧЕВ, Н, Вписвания в държавните регистри за обектите по индустриална собственост – същност, действие, защита, сп. Собсвеност и право, изд. Труд и право, кн. 4, С., 2010 г.
- СТАЙНОВ, П. Административно правосъдие, БАН, С., 1993 г. с.94.
- ПАВЛОВА, М, Патентно право на РБ, Издателска къща Софи – Р, С., 2000 г., с.180.
- Административен процесуален кодекс, http://lex.bg/bg/laws/ldoc/
- http://www.admincourtsofia.bg/
(страницата е посетена 2011 г.). - http://www.admincourtsofia.bg/
(страницата е посетена 2011 г.). - http://www.admincourtsofia.bg/
(страницата е посетена 2011 г.). - Материалната легитимация е титулярство на гражданското правоотношение(кой е носител на правото и кой на задължението) виж. СТАЛЕВ, Ж, Гражданско процесуално право, Сиела софт енд паблишинг, С., 2000 г., с.163
- ЛАЗАРОВ, К, Административен процес, Фенея, Издателство за правна литература 2001 г., с.85.
- ЗИНОВИЕВА, Д. Лицензионни административни актове, Сиела софт енд паблишинг, С., 2007 г. с.150.
- ЗИНОВИЕВА, Д. Лицензионни административни актове, Сиела софт енд паблишинг, С., 2007 г. с.53.